Ипостас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Граматически поправки
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 3:
В [[християнство]]то думата '''"ипостас"''' ([[гръцки]]: ὑπόστᾰσις) има сложна и донякъде объркана история. Нейното буквално значение е "това, което стои отдолу".<ref>Виж [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=%23109195 Liddell and Scott's Greek Lexicon]</ref>
 
== Античност ==
В [[античност]]та думата υποσταιζ /ипостас/, се среща в историческите прози на [[Полибий|Полибий,]][[Диодор Сицилийски]], [[Йосиф Флавий]], а също и в природонаучни съчинения. Υποσταιζ означава “това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата”.
 
* В природонаучната литература означава натрупване (на облаци).
Ред 12:
* В хеленическата [[философия]], например на [[Аристотел]] и неоплатониците, означава вътрешността на обективната [[реалност]].
 
== Значение ==
 
Най-често υποσταιζ се превежда като “същност”. За първи път този термин се прилага по отношение на Бога през първите векове от св. [[Теофил Антиохийски]], в неговото съчинение [[апология]] “До Автолик”. През IV век се приема окончателно като термин от православните богослови в противовес на арианската ерес. По това време в богословската наука навлиза и терминът ουσια (същност).
 
== Християнски писания ==
 
В посланията на св. [[апостол Павел]] думата υποσταιζ се среща на пет места:
: В 2 Кор. 9:13; 11:16 думата υποσταιζ е използвана като “вид”, “състояние”.
: В Евреи 1:3 като “битие, природа”. Може да се преведе като "подставка, основание, увереност".
: В Евр. 3:14 състояние.
: Евр. 11:1 основа, предпоставка, прототип.
: В [[Септуагинта]]та означава имущество.
 
При св. [[Апостол Павел|ап. Павел]] υποσταιζ означава предимно състояние, положение, основа, предпоставка, а в контекста на тринитарното богословие битие, природа, т.е. явява се синоним на по-късно въведеното понятие ουσια.
 
Като трудна дума υποσταιζ е останала непреведена в Синодалния превод на Свещеното Писание. Съпоставяйки гръцкия текст с превода на блаж. Йероним, виждаме, че навсякъде предпочитаният превод е substantia. От етимологическа гледна точка това е най-точният превод, доколкото υποσταιζ е съставено от υπο + σταιζ /стоене под/ също като substantia идва от sub + stantia. За латинските богослови този термин носи много объркване.
 
Св. [[Григорий Богослов]] казва:
<div style="padding: 1em;">“Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството, или по-точно, Които са Божество”.</div>
 
Св. [[Атанасий Велики]] казва:
<div style="padding: 1em;">“Но като говорим, че Божията същност е непознаваема, не следва, че се отказваме изобщо от богопознание напротив, за християнина целта на богопознанието не е пълно осветляване или разбиране на Бога, а достигане на общение с Него. Тъй като Бог съществува и действа в конкретни Лица /Ипостаси/, за което ни свидетелства Божественото Откровение чрез Иисуса Христа, ние можем да достигнем до богопознание и да бъдем в общение с Бога. Ние можем да познаем триипостасния Бог повече посредством конкретните действия на Божиите Лица, отколкото чрез непознаваемата Божия същност. А тези действия на Божиите Лица са взаимозависими. Поради това Откровението за Бога Отца е неделимо от учението за Бога Сина и от учението за Бога Дух Свети.”</div>
 
Стихове доказващи триипостасноста на Бог:
Ред 42:
:Матей 28:19-20
 
== Източници ==
<references/>