Иранистика: Разлика между версии

През IX век персийският историк [[Мохамед ибн Джарир ал-Табари]] допринася за развитието на иранистиката с труда си, наречен „История на пророците и царете“, който проследява историческите събития до 915 г. По-късно се появява книгата „Тарих-е Мас“ на автора [[Аболфазл Бейхагли]] (995-1077), утвърдила се като един от най-достоверните източници за [[Газневидска империя|Газневидската империя]].

По време на монголското господство в Иран (1220 -– 1336) работят няколко значими представители на персийската историография, първият от които е [[Ата ал-Мулк Джувайни]]. Основната му книга "Тарих-е джехангуша" принадлежи към най-важните трудове в персийската историография.

През XV век [[Шараф ад-Дин Али Язди]], един от най-прочутите за своето време персийци, създава „Зафернаме“ („Книга на победата“). Тя разказва за световния завоевател [[Тимур]] (Тамерлан: 1370-1405) и вероятно се основава на историята със същото име на [[Низам ад-Дин Шами]] -– книга, написана по желание на Тимур.

Днес в [[Техерански университет|Техеранския университет]] са създадени няколко катедри по иранистика: „Древна иранска лингвистика и култура“, „Персийска литература“, „История и археология“. Тези катедри през 20 век се ръководят от известни личности като [[Абдолхосеин Заринкуб]], [[Ахмад Тафаззоли]], [[Мехрдад Бахар]], [[Джале Амузгяр]] и [[Бедиуззаман Форузанфар]]. В [[Ширазки университет|Ширазкия университет]] също са изградени катедри по иранистика, в които забележителни учени провеждат изследвания на световно ниво в областта на иранистиката (като [[Алиреза Шапур Шабади]] -– известен ахаменидски археолог).

В началото на 20 век персийският лингвист и историк [[Дехкода Аламе Дехкода]] създава енциклопедичен сборник, който е най-изчерпателният персийски речник, публикуван някога (15 тома, 26 000 страници).

За развитието на иранистиката допринасят и няколко научни издания, сред които "Сохан", "Якма", "Рахнаме-йе Кетаб" и "Келк" се считат за особено важни. Най-престижното списание по иранистика в света е "Келк", създаден от Али Дехбаши. Днес това списание има ново име -– "Бохара" -– и е най-уважаваното иранистично издание. Главните редактори на списанието Али Дехбаши и Ирадж Афшар полагат големи усилия за утвърждаването на иранистиката през последните няколко десетилетия. [http://www.bbc.co.uk/persian/arts/story/2005/03/050322_mj-bukhara-magazine.shtml]

В Колумбийския университет се поставя началото на грандиозен проект -– подготовката на „Енциклопедия Ираника“ -– най-уважавания източник за иранска култура, който се утвърждава като точен и сигурен справочен труд за земите, живота, историята на всички ирански народи, за тяхното взаимодействие с други общества. В този проект участват известните иранисти Ричард Нелсън Фрай и Ехсан Яршатер.[http://www.iranica.com/]

Освен в СУ „Св. Климент Охридски“ преподавателите от специалност „Иранистика“ водят различни иранистични дисциплини и в други висши училища: Бургаския свободен университет, Академията на МВР, Новия български университет.

== Западни центрове на иранистиката ==

* [http://www.languages.umd.edu/persian/ Университет на Мериленд]

* [http://www.dur.ac.uk/imeis/cis/ Университет "Дърхам"]

* [http://www.fas.harvard.edu/~nelc/iranian_persian.html Университет "Харвард"]

* [http://www.orinst.ox.ac.uk/nme/persian_info.shtml Оксфордски университет, Обединено кралство]

* [http://www.utexas.edu/cola/depts/mes/persian/ Тексаски университет в Остин]

* [http://nelc.osu.edu/ Държавен университет в Охайо]

* [http://web.mit.edu/isg/ ISG: Група по ирански изследвания в Масачузетския технологичен институт]

* [http://faculty.quinnipiac.edu/libarts/monshipouri/cira/ CIRA: Център за ирански изследвания и анализи в Университета "Квинипайък"]

* [http://www.iranistikata.hit.bg Иранистика в България]