Ирина Ласкарина Асенина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8809629 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
{{Жена монарх|име=Ирина
| описание=царица на България"
| изображение за личността=[[ImageФайл:NHM-BG-photo1-2.jpg|thumbмини|centerцентър|250px]]
| описание на изображението=
| съпруга на = Цар [[Константин Тих Асен]]
Ред 26:
| герб=
}}
'''Ирина Ласкарина Асенина''' e [[Никейска империя|никейска]] принцеса и българска царица (1258-1268), втора съпруга на цар [[Константин Тих Асен]] (1257-1277).
 
== Семейство ==
Ирина има благородно потекло - родена е от брака на никейския император [[Теодор II Ласкарис]] и [[Елена Асенина|Елена]], дъщерята на [[Иван Асен II]].
 
<div align="justify">
 
== Българска царица ==
През 1257 г. Ирина е омъжена за видния български болярин от [[Скопие]] Константин Тих. Бракът има политически характер. Михаил Палеолог, настойникът на малолетния и&#768;ѝ брат - император, се стреми към никейския трон, а Ирина не скрива амбициите си за престола. Така омъжването и&#768;ѝ за чуждестранен благородник като Константин Тих е удобен начин за отстраняването на Ирина от никейския двор. От друга страна, претендентът за български цар - Константин Тих желае да се сроди с Асеневата династия, за да придобие същите права върху българската корона, които има и неговият съперник [[Мицо Асен]], женен за [[Мария Асенина|Мария]], дъщеря на [[Иван Асен II]] и [[Ирина Комнина]]. За целта Константин Тих се развежда с първата си съпруга и след сватбата си с Ирина прибавя към името си харизматичната династична фамилия ''Асен''.<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>
 
През 1259 г. Михаил Палеолог завзема властта в [[Никейска империя|Никея]] чрез военен преврат. Той се обявява за регент на малолетния Йоан IV Ласкарис. Постепенно Михаил XVII Палеолог измества и изолира легитимния император докато през 1261 г. го детронира и ослепява, а по-късно заповядва и убийството му.
В Търново Ирина става непримирим враг на императора-узурпатор, който отнема трона на малкия и&#768;ѝ брат. Царицата вероятно става обединителен център и на онази част от българското болярство, която поддържа една по-твърда политика на България спрямо [[Никейска империя|Никейската империя]], а след това и спрямо възстановена [[Византия]]. Водена от чувството си за мъст царицата настройва своя съпруг срещу Михаил Палеолог, в резултат на което се стига до серия българо-византийски конфликти:
 
{{цитат|...защото българският народ не желаеше да стои спокоен и най-вече поради враждебността и омразата към императора на Ирина, първата от дъщерите на император Теодор Ласкарис. Тя много горещо подтикваше съпруга си Константин, за когото вече разказахме, че е цар на българите, да опустошава земите [на Палеолог] за отмъщение, разбира се, на това, което претърпял брат и&#768;ѝ Йоан|Георги Пахимер. История<ref>Цит. по. ГИБИ, X, 1980, с. 151-152. Превод на: Михаил Войнов.</ref>.}} Естествено роля за зачестяващите сблъсъци между двете държави имат и умножаващите се териториални и политически спорове между тях.
 
През [[1259]] г. царица Ирина е изобразена заедно със съпруга си Константин Тих-Асен в [[Боянската църква]]. Изображението и&#768;ѝ я показва като млада жена, с всички знаци на царското достойнство - корона, скиптър и тържествено царско облекло. Над главата и&#768;ѝ има надпис "благочестива царица на българите".
 
Ирина умира или в края на 1268 или в началото на следващата година. Не е известно да е имала деца от Константин Асен.
 
== Произход ==
{{Ahnentafel top}}
{{align|center|{{Familytree2
Ред 91:
{{Ahnentafel bottom}}
 
== Източник ==
<references/>
</div>