Ветеринарна медицина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 1:
'''Ветеринарната медицина''' е [[наука]] за произхода, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при [[животно|животните]].
[[FileФайл:Veterinary Surgeon.jpg|thumbмини|300 px|[[Ветеринарен лекар]] лекува [[котка]]]]
 
== История ==
Ред 6:
В древния Рим понятието ''"veterinus"'' означавало "товарен добитък" и там за пръв път лечителите на животни са наречени '''"medicus veterinarius"''' – ветеринарни лекари.
 
=== В България ===
[[FileФайл:Museum Shumen.jpg|мини|Откриване на Ветеринарномедицинска историческа експозиция на Шуменска област на 17 декември 2010 г., гр. [[Шумен]]]]
До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в [[България]] са ветеринарни лекар и от руската [[армия]] след Освобождението през [[1878]] г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на [[Иван Нейман]], [[Иван Вознесенски]], [[Ото Калнинг]], Карл Расс и други. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.
 
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на [[11 февруари]] [[1879]] от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че "на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните". Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.
 
През [[1881]] доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на [[Княжество България]]. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва "Законопроект за положението на ветеринарната част у войската", който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от [[княз Батенберг]] с [[указ]] от [[9 ноември]] [[1882]] г. В официалния списък на лекарите от [[16 февруари]] [[1883]] в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите. В началото на [[1886]] година на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен [[Фортунат Игнатий Хелховски]]. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ№545 от [[18 октомври]] [[1888]] г. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.
 
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през [[1901]] г., а през [[1923]] г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при [[Софийски университет|Софийския университет]]. От [[1924]] г. ветеринарните служби стават държавни. След [[1944]] г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните [[болест]]и. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна [[експертиза]] на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България "музей по история на ветеринарната медицина" (в Аксаково) е д-р. Тодор Савов Стаматаов от град Варна.
 
[[Ръководители на Ветеринарната служба в България]]
Ред 21:
=== Фундаментални ===
За да може ефективно да контролира жизнените процеси при болните животни, [[ветеринарен лекар|ветеринарният лекар]] трябва много задълбочено и всестранно да познава естествения ход на биологичните процеси в здравия организъм. Фундаменталните ветеринарномедицински науки са [[Биология|общобиологични науки]]. Те описват нормалния ход на жизнените процеси при здравите животни, както и техните изисквания към условията на заобикалящата ги жива и нежива природа. Към фундаменталните ветеринарномедицински науки спадат:
* Анатомия, цитология, хистология и ембриология на животните
* Физиология, биохимия и биофизика на животните
* Генетика и развъждане на животните
* Хигиена на животните
* Хранене на животните
 
=== Специални ===
Изучават причините и условията за възникване на [[болест]]и при животните, пътищата за развитие на болестния процес и начините за неговото лечение, и предотвратяване. Към специалните ветеринарномедицински науки се отнасят:
* Патологична анатомия, цитология и хистология;
* Патологична физиология;
* Микробиология;
* Вирусология;
* Паразитология;
* Хирургия;
* Вътрешни болести;
* Акушерство и гинекология – наука за правилната помощ при раждането на животните и лечението им в следродилния период;
* Ветеринарно-санитарна експертиза на храни и продукти от животински произход;
* Съдебна ветеринарномедицинска експертиза, ветеринарномедицински мениджмънт и ветеринарна деонтология.
 
== Ветеринарномедицински дейности ==
Ред 46:
=== Профилактична ===
Обхваща всички мероприятия за предотвратяване на заболяванията при животните. Най-често упражняваните видове профилактична ветеринарномедицинска дейност са:
* [[дезинфекция]]
* [[дезинсекция]]
* [[дератизация]]
* [[профилактичен преглед|профилактични прегледи]]
* [[ваксинация|ваксинации]]
* [[карантина|карантиниране]]
* обезроговяване
 
=== Лабораторно-диагностична ===
Ред 63:
=== Контролна ===
Състои се от ветеринарномедицински мероприятия, които целят '''предпазване на хората''' от болести, намаляване на заболеваемостта при животните, повишаване на количеството и качеството на животинската продукция. Контролната ветеринарно-медицинска дейност има три основни направления:
* <u>Епидемиологичен контрол</u> – контролира разпространението на заразни и паразитни болести по животните и от тях към човека. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от [[Българска агенция по безопасност на храните|БАБХ]].
* <u>Ветеринарно-санитарен контрол</u> – контролира качеството и безопасността на всички храни и продукти от животински произход. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от [[Българска агенция по безопасност на храните|БАБХ]].
* <u>Контрол върху благосъстоянието на животните и хуманното отношение към тях (''Animal Wellfare'')</u> – модерна европейска практика, която навлезе в България през 90<sup>-те</sup> години на миналия век. Следи условията, при които се отглеждат животните и отношението на хората към тях. От хуманно отглежданите, "щастливи" животни действително се получава по-качествена продукция. Но основният акцент при регламентирането и осъществяването на този вид дейност си остава състраданието и съчувствието към животните. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от [[Българска агенция по безопасност на храните|БАБХ]].
 
== Здравеопазване за животни ==