Ифигения в Авлида (опера): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 12:
}}
 
'''Ифигения в Авлида''' ({{lang-fr|Iphigénie en Aulide}}) е [[опера]] от [[Кристоф Глук]] — първата творба на [[композитор]]а, написана специално за [[париж]]ка сцена. [[Либрето]]то е написано от Льобланк дю Руле и е базирано върху трагедията на [[Жан Расин]] ''"Ифигения"''. Премиерата на операта "Ифигения в Авлида" се е състояла в [[Парижката опера]] на [[19 април]] [[1774]] г.
 
На същата тема и със същото заглавие през [[1787]] г. опера пише и [[Николо Цингарели]]. Либретист е Фердинандо Морети, а премиерата е на [[27 януари]] 1787 в "[[Ла Скала]]", [[Милано]].<ref name="Opera">[http://www.italianopera.org/compositori/Z/c2213513.htm Italian Opera/Niccolò Antonio Zingarelli]</ref>
Ред 18:
През 1847 г. [[Рихард Вагнер]] представя пред двора в [[Дрезден]] преработен вариант на операта на Глук. Във версията на Вагнер операта има различен завършек и няколко допълнителни сцени.
 
== Роли ==
{| class="wikitable"
!Роля
Ред 58:
| colspan="3"|''жреци, хора''
|}
== Резюме ==
Въховният жрец Калхант предава желанието на богинята Диана Агамемнон да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, ако желае попътен вятър за корабите си, с които царят трябва да потегли на поход срещу Троя. В операта Агамемнон се измъчва с трудния избор между живота на дъщеря си и успеха на начинанията си.
 
Царят привиква дъщеря си в Авлида пристанището, в което са събрани гръцките кораби, под предлог, че ще я омъжи за героя Ахил. Внезапно обаче царят е обзет от колебание и нарежда на Аркад да върне дъщеря му вкъщи с обяснението, че Ахил е бил нелоялен. Междувременно Аркад вече е разкрил на Ахил плановете на Агамемнон и Ахил се опитва да спаси Ифигения от жертвоприношение.
 
Но народът настоява царят да изпълни желанието на богинята. В този момент Ифигения се предава на съдбата си и сама предлага живота си, за да се успокоят хората. Изненадващо Калхант съобщава, че богинята е променила желанието си за жертвоприношението. Операта завършва с появата на богинята Диана, която благославя брака на Ифигения и Ахил и отпътуването на Агамемнон, с което сюжетът на операта на Глук коренно се отличава от оригиналната развръзка на древногръцкия мит, където Ифигения е пренесена в жертва.