Разлика между версии на „Йоан Екзарх“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Премахнати редакции на 91.211.189.122 (б.), към версия на StanProg)
Етикет: Отмяна
м (замяна с n-тире; козметични промени)
}}
 
'''Йоан Екзарх''' (на [[Старобългарски език|старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните представители на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]].
 
== Живот ==
Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Книжовното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия език]], затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийския град [[Константинопол|Цариград]]. Има версии, че е учил в столицата Константинопол заедно с бъдещия български владетел Симеон. Според някои учени неговото прозвище „екзарх“ означава, че е бил архиепископ на Българската църква.<ref>Кръстанов, Т. [http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България], с. 79: „Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.</ref> Според други това не е епископско звание.<ref>Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356-369.</ref> Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с [[Черноризец Храбър]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#ватикански Ватикански открития за „Черноризец Храбър“], pravoslavieto.com.</ref> или с [[Иван Рилски]]<ref>Константин Еленков, [http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители], Монт прес, бр. 85 (1925), год. ХХII, 1 - 2 ноември 2011 г.</ref>.
 
== Книжовна дейност ==
* Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1-7. Hrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958-1971.
* Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1-4. Wiesbaden, 1967-1983.
* Йоан Екзарх Български. Слова. Ред. Д. Мирчева. С., 1971.
* Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
* Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
* Миятев, К., Два поетични фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, Археология, кн. 1-2, с. 9-16 (1959)
* Хаджиолов, А., Йоан Екзарх Български като учен и философ, основоположник на българското естествознание, Проблеми на природата, кн. 8, с. 177 (1978)
* Боев, П., Йоан Екзарх Български - първият наш антрополог, Проблеми на природата, кн. 9 с. 317 (1978)
* Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, „Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас“, Физика, кн. 1, с. 14–28 (1983)
* Борисов, М., А. Ваврек, Г. Камишева, „Йоан Екзарх Български - пръв разпространител на физически знания у нас“, Предшественици на разпространението и развитието на физическите знания в България, София, Народна просвета (1985) с. 5-65
* Чолова, Ц., Върховната власт и управлението в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, Известия на Института по история, т. 27, с. 216-235 (1985)
 
{{Преславска книжовна школа}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|VIAF=66754303|ISNI=0000 0001 2279 1585|BNF=cb15063765b}}
 
[[Категория:Български средновековни книжовници]]