Разлика между версии на „Йоан VI Кантакузин“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
| име=Йоан VI Кантакузин
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[ImageФайл:John VI Kantakouzenos.jpg|250px]]
| описание на изображението=Йоан VI Кантакузин на църковния събор от 1352 година.
| управление=[[1347]] - [[1354]]
 
Константинополското регентство няма достатъчно сили да се противопостави на самозвания император, защото Йоан държи повечето от армията в свои ръце. Освен това сръбският крал [[Стефан Душан]] и войводата [[Момчил]] в [[Родопи]]те са на страната на Кантакузин. [[Зелоти]]те, които са ревностни поддръжници на православието и противници на [[уния]]та с католическата църква, обръщат гръб на императрицата заради западноевропейския ѝ произход.
[[FileФайл:Johannes V 1742.jpg|thumbмини|ляво|200px|[[Билон]]ова монета на Йоан VI Кантакузин]]
 
Анна Савойска и Алексий Апокавк привличат на своя страна българския цар [[Иван Александър]], който обаче само се възползва от затрудненото положение на империята и присъединява [[Пловдив]] ([[1344]] г.) и осем [[крепост]]и в [[Родопи]]те. Императрица Анна Савойска се опитва да настрои Западна Европа против Йоан Кантакузин, като праща посланичество до [[папа]] [[Климент VI]] в [[Авиньон]] с молба да ѝ бъде осигурена помощ.
 
== Управление ==
Йоан Кантакузин управлява съвместно с Йоан V Палеолог от 1347 до [[1354]] година, а през 1353 г. провъзгласява за съимператор и своя син [[Матей Кантакузин]]. В този период през Европа преминава опустошителна епидемия от [[чума]] (черната смърт). Ромейският флот воюва няколко пъти неуспешно срещу този на [[Генуа]]. [[Сърби]]те също нападат Византия и въпреки, че Йоан VI Кантакузин дава отпор на [[армия]]та на бившия си съюзник - крал [[Стефан Душан]], последният завладява почти цяла северна и централна Гърция.
 
Йоан Кантакузин свиква два църковни събора - през 1347 и [[1352]] г., свързани с враждебността между исихазма и варламитството.
 
Йоан Кантакузин поддържа съюза си с Орхан до края на своето управление. През 1348 година османският владетел му изпраща войски в помощ срещу сръбския крал [[Стефан Душан]], които така и не влизат в бой, но разграбват [[Солун]]ско и [[Беломорска Тракия]]. През 1350 година Йоан Кантакузин отново получава османски подкрепления за връщането на Солун от бунтовника [[Алексий Метохит]], но те скоро се изтеглят в [[Мала Азия]], заради проблеми на източната османска граница.<ref name="имбър"/>
 
=== Втора гражданска война ===
[[FileФайл:Meister der Schriften des Johannes VI. Cantacuzemos 001.jpg|thumbмини|200px|Изображение на Йоан Кантакузин като владетел (вляво) и като монах (вдясно)]]
 
В 1352 година извиканата от Кантакузин османска войска в подкрепа на сина му [[Матей Кантакузин]], командвана от Орхановия син [[Сюлейман паша Гази]], се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V в известната [[битка при Питион]] ([[Димотика]] и [[Одрин]]). При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта [[Цимпе]] на европейския бряг на [[Дарданели]]те. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 година земетресение разрушава стените на крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но след принудителната абдикация на Йоан Кантакузин през декември биват прекратени.<ref name="имбър"/>
 
Подкрепен от широки слоеве от населението, което негодува от политиката на Кантакузин, през 1353/1354 година Йоан V оглавява войска от наемници, завзема Константинопол и принуждава Йоан Кантакузин да абдикира след седемгодишно съвместно управление. Борбата между двамата допълнително изтощава Византийската държава и улеснява османското завоевание на Балканите.
 
След абдикацията на Йоан Кантакузин Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357 година неговият син Сюлейман завзема [[Малгара]], [[Ипсала]] и [[Виза (град)|Виза]]. Междувременно Орхан подпомага неуспешен опит на Матей Кантакузин да заеме трона на империята.<ref name="имбър"/>
== Брак ==
Йоан Кантакузин има брак с [[Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)|Ирина Асенина]], от която има шест деца:
* [[Матей Кантакузин]], съимператор и деспот на Морея (1325 – 1383)
* Мануил Кантакузин (1326 – след 1380)
* Мария Кантакузина (? – след 1382), омъжена за Никифор II Орсини
* [[Теодора Кантакузина (съпруга на султан Орхан I)|Теодора Кантакузина]] (ок.1332 – след 1381), омъжена за султан [[Орхан I]]
* [[Елена Кантакузина]] (1333 – 10 декември 1396), омъжена за император [[Йоан V Палеолог]]
* Андроник Кантакузин (1334 – 1347), починал от чума.
 
== Вижте също ==
* Donald M. Nicol. The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295-1383. Cambridge, 2002.
* Вл. Иванов. Една хипотеза за връзките между фамилията на Кантакузините, папството и ордена на хоспиталиерите на Родос (1350-1360 г.): http://vladislavivanov.blogspot.com/2014/05/blog-post_31.html
* Вл. Иванов. Кантакузин, Йоан Александър и възпирането на турците - мит или реалност?:
http://vladislavivanov.blogspot.com/2010/11/blog-post.html
 
== Източници ==
{{Commonscat|Ioannes VI Kantakouzenos}}
<references />