Йоан Оливер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 9:
'''Йоан Оливер''' е сръбски феодален владетел от XIV век, притежавал земи в [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] и по левия бряг на [[Вардар]] (около [[Щип]]).
== Биография ==
Първият източник за Оливер е от времето на крал [[Стефан Душан]] - на 28 юни 1336 година пред дубровнишкия княз [[Никола Фалетра]] излиза
{{цитат|Oliver Gherchininich baro domini Regis Raxie et center Charavide<ref name="Атанасовски 93">Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 93.</ref>}}
Издигането на Оливер се свързва с преговорите между византийския император [[Андроник III Палеолог]] и сръбския крал [[Стефан Душан]] в 1334 и 1336 година, по време на които той вероятно се сприятелява с [[Йоан Кантакузин]]. Земите му тогава вероятно обхващат Злетово и Овче поле.<ref name="Атанасовски 93"/> Оливер бързо се издига в кариерата и минава всички степени на сръбската дворцова йерархия
На 7 декември 1336/1337 година Оливер издава грамота на църквата „[[Свети Димитър (Кочани)|Свети Димитър]]“ в Кочани, подписана като „велики слуга све српске земље и поморске“. Грамотата е владетелска
В грамотата на [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] от 1341 година се споменава „велик войвода Йоан Оливер със съпруга Ана-Мария и син Крайко“. Също като „велик войвода“ е споменат и в ктиторския надпис от Лесново и в миней от 1342 година, писан по заповед на „великия войвода Йоан Оливер“. На монограма в кубето на притвора на църквата на Лесновския манастир Оливер е изобразен като „севастократор“ със съпругата си Ана-Мария.<ref>Пириватрић, С. Византијске титуле Јована Оливера. Прилог истраживању проблема њиховог порекла и хронологије. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, [https://www.academia.edu/9714780/Византијске_титуле_Јована_Оливера._Прилог_истраживању_проблема_њиховог_порекла_и_хронологије 713-724].</ref> Като „деспот“ е споменат за пръв път в Душановата грамота на Лесновския манастир.<ref name="Атанасовски 94"/> След април 1346 година получава деспотска титла от [[Стефан Душан]], а по-късно извоюва земите на Овче поле и Щипската област, където по-късно се сдобил с обширни поземлени владения<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 365, 367.</ref>
Ред 22:
[[Ктитор]] на манастира [[Лесново]], където е и погребан. Предвожда с [[Юг Богдан]] войската на Душан при неуспешната обсада на Сяр в помощ на Йоан Кантакузин през 1342 г. Неговият портрет и портретите на членовете на семейството му са изобразени като ктитори и в параклиса „Свети Йоан Предтеча” в катедралния храм „[[Света София (Охрид)|Света София]]” в [[Охрид]].
От съпругата си Ана Мария има 7 деца
След 1355 г. историческите сведения за деспот Йоан Оливер и за неговия брат Богдан, споменат от Кантакузин във връзка със събитията от 1342 г., се губят. [[Лаоник Халкокондил]] споменава за някой си Богдан в своя „списък” на наследниците на Стефан Душан, и то като за владетел на земите между Сяр и Вардар, а ранните османски регистри са съхранили названието на вилаетите „Богдан” и „Оливер” („Оливера“) в Южна Македония. [[Христо Матанов]] предполага, че след 1354-1355 година деспот Оливер или е умрял, или се е замонашил.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_4_3.html Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, с. 149.]</ref>
Ред 29:
== Източници ==
* [http://www.promacedonia.org/hm2/hm_2_1.html Югозападните български земи през XIV век]
== Бележки ==
Ред 35:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Душанови властели]]
[[Категория:История на Македония]]
| |||