Йордан Захариев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български диалектолози, ползвайки HotCat
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
 
{{Личност
| име = Йордан Захариев
Line 21 ⟶ 20:
}}
 
'''Йордан Захариев Харизанов''' е [[България|български]] [[учител]], [[географ]], [[етнограф]], [[фолклорист]] и [[историк]], който е сред най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. Член-кореспондент на [[БАН]] (1937).
 
== Биография ==
Роден е на 3 март 1877 г. в [[Босилеград]]. Учи до първи прогимназиален клас в Босилеград, след което завършва [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]] (1895). Учителства две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на [[СУ|Висшето училище]] в [[София]]. Учи география при проф. [[Анастас Иширков]] и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. Завършва с отличие специалностите [[география]] и [[педагогика]] (1901). През 1904 г. се жени за Евгения Димитрова Кюркчиева. Двамата имат 3 деца: Недка, Боян и Асен.
[[Файл:Evgenia i Yordan Zaharievi 1904.jpg|мини|Евгения и Йордан Захариеви в деня на сватбата им. 1904 г.]]
От 1901 до 1908 г. е прогимназиален учител в Босилеград. Дългогодишен директор на непълната девическа гимназия (1909 - 1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922 – 1934).
 
В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропо[[география]]та, [[етнография]]та, [[фолклор]]а,
[[социология]]та и [[диалектология]]та. Превес на проучванията му са бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му “Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: “Упътване за антропогеографски изучавания в България” (1928 г.), ”Село Слокощица” (1935 г.), “Пиянец” (1938 г.), “Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове” (1938 г.), “Кюстендилска котловина” (1963 г.), множество статии и други.
 
Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище “Братство”]] (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество “Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество “Кюстендил” (1928).
 
Йордан Захариев е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] и окупацията на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини.
 
Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт, наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др.
Line 46 ⟶ 45:
* [[Кюстендил. Принос към поселищногеографските проучвания на нашите градове (книга)|Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове]]. 1938, 106 с.;
* Чипровци. Поселищно-географски проучвания с исторически бележки. 1938, 300 с.;
* Още нещо за шопите. ИБИД, 19—20, 1944, 142—160;
* Пиянец. Земя и население. 1949, 423 с.(СбНУ, 45);
* Кюстендилската котловина. Географско-етнографско изследване. 1963, 446 с.
 
== Литература за Йордан Захариев ==
* Арнаудов, Михаил, "Йордан Захариев", в ''ЛБАН'', 20, 1940, № 2, 39-42.
* ''Сборник в чест на член-кореспондент Йордан Захариев по случай неговата 75-годишнина''. 1964, 187 с;
* Динчев, Костадин, „Локално-регионалните фолклорни наблюдения на Йордан Захариев в общоетнически контекст”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г.
* Гиндева, Динка „Жената в източнобългарския песенен фолклор – съпоставка с проучванията на Йордан Захариев”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г.
* Русинов, Русин, „Един малко известен речник на чл. кор. Йордан Захариев”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г.
* Попов, Жеко, „Йордан Захариев в политическия живот на Босилеградския край /1901-1912 г./”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г.
* Димитров, Тодор, „Йордан Захариев Харизанов – учител и училищен директор”, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.VI, 1993 г.