Разлика между версии на „Йордан Тренков“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (→‎Биография: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
}}
 
'''Йордан Христов Тренков''' с псевдоним '''Иван'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44.</ref> е [[българи|български]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].
 
== Биография ==
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. Брат е на [[Петър Тренков]]. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref> От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref>
 
В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
[[Файл:Yordan Trenkov as a Soldier 1915 - 1918.jpg|ляво|мини|Тренков като войник от Българската армия]]
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]]. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на [[Пере Тошев]] и [[Гьорче Петров]], докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около [[Даме Груев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.]</ref> В Прилеп е в конфликт с [[Петър Мърмев]], [[Никола Биолчев]], [[Андон Димитров]] и други<ref>Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375</ref>.
 
През 1905 - 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик [[Любомир Стоенчев]] в Петричко.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Тренков е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.</ref> През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.<ref>Институт за военна история при ГЩ на БНА - „Война за национално освобождение и обединение 1912 - 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров - „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)</ref>
 
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.<ref name="Матов26">Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.</ref>
[[Файл:Hristo Nastev1 Luka Dzherov2 Toma Nikolov3 Yordan Trenkov4.JPG|дясно|мини|250п|[[Христо Настев]] (1), [[Лука Джеров]] (2), [[Тома Николов]] (3) и Йордан Тренков (4)]]
Синът му [[Христо Тренков]] (1912 - 1971) е виден български библиограф.<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=15 | заглавие=Парцел 15 |достъп_дата =2016-01-09 |издател=София помни }}</ref>
 
<gallery class="center">