Йосип Щросмайер: Разлика между версии

м
замяна с n-тире; козметични промени
Редакция без резюме
м (замяна с n-тире; козметични промени)
| герб =
}}
'''Йосип Юрай Щросмайер''' ({{lang-hu|Josip Juraj Strossmayer}} или ''Štrosmajer'') е хърватски католически [[епископ]], [[теолог]] и [[меценат]], изтъкнат политически и обществен деятел.
 
== Биография ==
Става [[доктор]] по [[философия]] (в [[Семинария]]та в Джаково, 1838), следва [[теология]] в Теологическия факултет, [[Будапеща]] (доктор по теология, [[Виена]], 1842), преподава теология от 1840 г. в Семинарията в Дяково. През 1847 – 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор (''Spiritualdirektor'') на Духовната академия [[Фринтанеум]] във Виена.
 
Назначен е за [[Рашка|рашки]] епископ в Дяково през 1849 г. – утвърден през 1850 г. от папа [[Пий IX]], а през 1851 г. става апостолски (папски) администратор на католиците в [[Сърбия]]. През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в [[Далмация]] да се въведе изучаването на старославянския език ([[глаголица]]та).
 
Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя.
 
Епископ Щросмайер е сред основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874). Щросмайер е вдъхновен за създаването академията от подобни институции в Европа и сам прави големи материални дарения за нейното създаване. Към академията се обособява и картинна галерия, след като Щросмайер дарява богатата си лична сбирка. Създаването на модерен университет, който да отговаря на нуждите на времето, е стар проект на Щросмайер, за който той пледира още от средата на XIX век. Подобно на академията, епископът дарява големи суми и за основаването на университета. Създаването на тези две институции изиграва ключова роля в утвърждаването на град Загреб като особено значимо културно средище в регионален мащаб и главен град на хърватските земи<ref>Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. ''Балкани'', 4/2015, с. 42-50.</ref>.
 
Известен е като голям благотворител - за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „''Monumenta Slavorum Meridionalium''“ на [[Августин Тайнер]] (''Augustin Theiner''). Построява със собствени средства [[катедрала]]та в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70&nbsp;000 тогавашни гроша на [[братя Миладинови]] за изданието на „[[Български народни песни (братя Миладинови)]]“ – сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосип Щросмайер, за което [[Константин Миладинов]] му пише благодарствено писмо.
 
През 1860 г. еп. Йосип е утвърден за член на Държавния съвет на [[Австрия]] като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на [[Православие|Православната]] и Католическата църкви и подкрепя униатското движение в част от българските земи през 1860 г.
 
Участва активно в Първия ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. Като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата [[догма]] за непогрешимостта на [[папа]]та, в която вижда препятствие за разбирателството между [[католици]] и [[православни]].
 
Епископ Йосип прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява [[Руско-турска война|Руско-турската освободителна война]] и по-късно се застъпва за [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]. Подпомага лечението на ранени български войници по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885), като изпраща на [[Български червен кръст|Българския червен кръст]] чрез министър-председателя [[Петко Каравелов]] 200 [[флоринт]]а.
 
През 1881 г. по повод на [[енциклика]]та „Grande munus“ (30 септември 1880) в чест на св. св. [[Кирил и Методий]] отслужва тържествена литургия на славянски език в [[рим]]ската базилика „[[Сан Клементе]]“ и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.
 
Негов приятел е руският религиозен философ [[Владимир Соловьов]] (+ 1900), чест гост в дома му. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество ([[БАН]]). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосип Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в [[София]], на ул. „Йосип Щросмайер“.<ref name="Новинар">{{cite web |url=http://novinar.bg/news/pametnik-na-episkop-josif-shtrosmajer-shte-bade-izgraden-v-sofiia_MTY1Nzs0Nw==.html |title=Паметник на епископ Йосиф Щросмайер ще бъде изграден в София |publisher= Новинар |date= 14 юли 2005}}</ref> На 3 септември 2012 г. за времето между 16.30 и 20.30 ч. паметникът е осквернен от неизвестни вандали.<ref name="bnews">{{cite web |url=http://www.bnews.bg/article-58179 |title=Поругаха паметника на Йосип Щросмайер |publisher= bnews.bg |date= 4 септември 2012}}</ref> Постаментът му е надраскан с надписи, които изразяват етническа и религиозна омраза. Надписите са написани със спрей неграмотно.
 
== Литература ==
* Vasilije Đ. Krestić, ''Biskup Štrosmajer u svetlu novih izvora'', Zagreb 2002.
* Kosta Milutinović, ''Štrosmajer i jugoslovensko pitanje''. Novi Sad, 1976 (Institut za izučavanje istorije Vojvodine. Monografije, 15).
* Юринич, С. Йосиф-Юрай Щросмайер, ''СбНУ'', XXII-XXIII, 1906-1907, 1-71.
* ''Encyclopedic Dictionary of Religion'', Philadelphia-Washington, D.C. 1979, p. 3403.
* V. Soloviev, Lettre à Strossmayer, Agram, 9-21 sept. 1886) // Е.Л. Радлов (изд.), ''Письма В.С. Соловева'', Петербург 1908, I, 183-190 [на немски: W. Solowjew, Una Sancta. Schriften zur Vereinigung der Kirchen und zur Grundlegung der universalen Theokratie, II (= W. Szylkarski, Hrsg., Deutsche Gesamtausgabe der Werke von Wladimir Solowjew, Freiburg 1954, III, 7-25)].
* J. Urban, Korespondencja Solowjewa z Strossmayerem // ''Przeglad Powszechny'', 1909, № 101.
* Ф. Гривец, Владимир Соловев и епископ Щросмайер // ''Вера и родина'' (август-сентябрь), 1925.
* Ch. Loiseau, La politique de Strossmayer // ''Le Monde Slave'', NF, 4, 1927, № 1, 379-405.
* W. Szylkarski, Solowjew und Strossmayer // ''Ostkirchliche Studien'', 1, 1952, № 2.
* E. Winter, ''Rußland und das Papsttum'', Berlin 1961, II, 364 f., 382-390, 500-503.
* А. Теодоров, Миладиновските песни и Щросмайер. - ''Пер. списание'', 1985, кн. XVI, 82-97.
* Шишманов, Ив. Владика Щросмайер. Спомени от една лична среща. - ''Български преглед'', V, 1899, кн. 6, 77-78.
* М. Арнаудов, ''Братя Миладинови. Живот и дейност''. С., 1969, 211-229.
* П. Хр. Петров и Ф. Шишич, Кореспонденция на българи с Щросмайер-Рачки. - ''Изв. на Инст. за история''. Т. 18, 1967, 247-288.
* ''Братя Миладинови. Преписка''. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245.
* ''Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София''. С., 2009.