897 357
редакции
L.Payakoff (беседа | приноси) м (→Животоописание) |
м (замяна с n-тире; козметични промени) |
||
}}
[[
'''Йохан Непомук Хумел''' (Johann Nepomuk Hummel)
(* [[14 ноември]] [[1778]] в [[Пресбург]], (днес [[Братислава]]), [[Кралство Унгария|Унгарско кралство]] - † [[17 октомври]] [[1837]] във [[Ваймар]]) е словашки, австро-унгарски и немски [[композитор]] и [[пианист]].
== Животоописание ==
Бащата на Йохан Непомук Хумел, Йоханес Хумел, е бил отначало военен [[капелмайстор]] във Вартберг (Wartberg), днес [[Сенец]], Словакия, а от [[1786]] се премества със семейството си във [[Виена]], където става един от ръководителите на оркестъра в Шиканедер театър, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).
Тук на осемгодишна възраст става ученик на [[Волфганг Амадеус Моцарт]], при когото учи две години. Моцарт е впечатлен от способностите му и го учи безплатно.
Дебютът му като пианист е на един от концертите на Моцарт, когато е на 9 години.
От [[1788]] до [[1793]] Йохан Непомук, заедно с баща си, предприема концертно турне в [[Дания]] и [[Англия]]. В [[Лондон]] остава 4 години и взема уроци при [[Муцио Клементи]]. [[Йозеф Хайдн]], който по това време също е в Лондон, посвещава на младия пианист една соната, която той изпълнява по-късно на концерт в [[Хановер]], в присъствието на Хайдн.
През [[1804]], по препоръка на Хайдн и като негов наследник, Хумел става придворен капелмайстор при княз Николаус II Естерхази в Айзенщад (Eisenstadt), където работи в продължение на 7 години. След напускането на тази длъжност поради разногласия, той прави турне в Русия и Западна Европа. През [[1813]] се жени за оперната певица Елизабет Рьокел; Салиери е един от свидетелите му. През [[1814]] се ражда първият му син Едуард.
От [[1816]] до [[1818]] е придворен капелмайстор в [[Щутгарт]], а от [[1819]] – придворен капелмайстор във Ваймар и учител по музика на родената в [[1811]] Аугуста фон Заксен-Ваймар-Ейзенах (Augusta von Sachsen-Weimar-Eisenach), бъдеща съпруга на императора на Германия и крал на [[Прусия]], [[Вилхелм I]]). Във Ваймар се ражда през [[1821]] вторият син на Йохан Непомук Хумел
Хумел
== Композиторът Хумел ==
Някои творби за соло пиано на Хумел оказват силно влияние върху неговите съвременници [[Франц Шуберт]] и [[Феликс Менделсон Бартолди]]. Неговото влияние се забелязва и в ранните творби на [[Фредерик Шопен]] и [[Роберт Шуман]].
=== Произведения (избрани) ===
* Концерт за пиано и оркестър №1 в до мажор, ор. 36
* Концерт за пиано и оркестър №2 в ла минор, ор. 85
* Концерт за пиано и оркестър №3 в си бемол минор, ор. 89
* Концерт за пиано и оркестър №4 в ми мажор, ор. 110
* Концерт за пиано и оркестър №5 в ла минор, ор. 113
* Концерт за пиано и оркестър във фа мажор, op. posth. 1
* Концерт за тромпет и оркестър в ми бемол мажор, без опус 1
* Соната за пиано №1 op. 2a №3
* Соната за пиано №2 op. 13
* Соната за пиано №3 op. 20
* Соната за пиано №4 op. 38
* Соната за пиано на 4 ръце op. 51
* Соната за пиано №5 op. 81
* Голяма соната за пиано на 4 ръце op. 92
* Соната за пиано в ла бемол мажор op. 92a
* Соната за пиано №6 op. 106
Произведенията с опус според някои източници са 126<ref>В страницата "Klassika"[http://www.klassika.info/Komponisten/Hummel/index.html]</ref>, а според други<ref>Каталог на произведенията на Хумел [http://web.archive.org/20060221195532/www.geocities.com/mbfleur/Works_Catalog_of_Hummel.pdf]</ref>, 127. Освен това има много други без опус и с друга класификация. Каталогът с произведения на Хумел непрекъснато се допълва.
== Пианистът и учителят Хумел ==
[[
Хумел е смятан за един от най-значителните пианисти на своето време и като такъв, най-силният конкурент на [[Лудвиг ван Бетовен]], с когото го свързва приятелство, често застрашено от кризи. Като Бетовен, Хумел е бил голям импровизатор. След смъртта на Бетовен, според собственото му желание, Хумел изпълнява импровизации върху негови творби в рамките на траурната церемония.
Йохан Непомук Хумел е бил търсен преподавател по пиано и е обучавал редица видни музиканти, между които [[Карл Черни]], [[Фердинанд Хилер]], [[Адолф Хензелт]] и за кратко време Менделсон. Също и Лист, ученик на Карл Черни, е искал първоначално да взема уроци при Хумел, но неговите хонорари са били твърде високи. Роберт Шуман
През [[1828]] Хумел публикува тритомния си труд „Подробни теоретично-практически указания за свирене на пиано” <ref>Johann Nepomuk Hummel: ''Ausführliche theoretisch-practische Anweisung zum Piano-Forte-Spiel''. Straubenhardt 1989 (Reprint).</ref>, илюстриран с безброй нотни примери.
* ''Zwischen Klassik und Klassizismus. Johann Nepomuk Hummel in Wien und Weimar''. Anselm Gerhard, Laurenz Lütteken (editors), Kassel: Bärenreiter 2003.
== Външни препратки ==
* {{икона|de}} [http://www.hummel-gesellschaft-weimar.de/ Страница на Хумел-общество, Ваймар]
* {{икона|de}} [http://www.hummelhaus-weimar.de/de/index Домът на Хумел във Ваймар]
|