Пейчиново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''Пейчиново''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Бяла (община в област Русе)|община Бяла]], [[област Русе]]. Името на селото до [[1934]] година е '''Бурумлий''', след което е прекръстено на Пейчиново.
 
== География ==
Ред 15:
 
== История ==
По време на турското робство населението на селото е мюсюлманско. Първите български християнски семейства се заселват тук след Кримската война, а останалите – след Руско-турската война от 1877-1878 г., когато старите жители с турско самосъзнание се изселват. Битът, обичаите, стопанската терминология и т.н. в Пейчиново са балканджийски и се отличават силно от онези на т.нар. хърцои в селата на север. Близките роднинства на пейчиновци в миналото са били преди всичко със съседното, също балканджийско с. Страхилово. През първата половина на XX в. много жители от Пейчиново отиват на гурбет, преди всичко като градинари, в Австро-Унгария (в дн. Австрия, Унгария, Хърватия), както и в Австралия, предимно в гр. Аделаида. Други работят в мините в Перник, а в най-ново време се установяват в Бяла, Русе, Горна Оряховица, В. Търново, София и др.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от ''Бурумлий'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.</ref>
 
Името на селото до [[1934]] година е '''Бурумлий''', след което е прекръстено на Пейчиново.
 
На 6 октомври 1944 г. комунистите убиват местния свещеник Иван Калинов Владов. Негов паметник обаче няма.
 
== Културни и природни забележителности ==
{{обработка}}
Два камъка с барелефи и надписи вероятно от римско време и с голяма историческа стойност, до към 1960 г. са изложени в с. Пейчиново. Камъните са с размери приблизително: дължина 220 см, ширина 100 см и дебелина 40 см.<br> Единият камък е изложен в центъра на селото, успоредно на пътното платно на тротоара пред църквата. Камъкът е бил положен легнал по страничната си стена от 220 см, като стената с ширина 100 см е изправена и наклонена назад под около 40 градуса. По лицевата си част този камък е богато инкрустиран по краищата, а в средата ѝ на шлифовано поле с едри красиво изписани букви има надпис вероятно с голяма историческа стойност. Този камък около 1960 г. по нечие нареждане е взет от селото и сега е разположен в Музея на Освободителната война в град Бяла.
Единият камък е изложен в центъра на селото, успоредно на пътното платно на тротоара пред църквата. Камъкът е бил положен легнал по страничната си стена от 220 см, като стената с ширина 100 см е изправена и наклонена назад под около 40 градуса. По лицевата си част този камък е богато инкрустиран по краищата, а в средата и&#768; на шлифовано поле с едри красиво изписани букви има надпис вероятно с голяма историческа стойност. Този камък около 1960 г. по нечие нареждане е взет от селото и сега е разположен в Музея на Освободителната война в град Бяла.<br> Другият камък, приблизително със същите размери, е бил разположен близо до кладенеца, където сега е паркът в долната махала на селото. През голямото наводнение като потоп през 1929 г. камъкът е бил разцепен на две приблизително по средата и е завлечен от пороя на около 30 м на изток. По-късно двете му половини са били старателно монтирани с минимална фуга между тях и дълги години е бил разположен легнал на около 4 м в дясно от моста над дерето до парка. Лицевата страна и на този камък е богато инкрустирана по краищата с надпис върху шлифовано поле. Интересното на този камък е, че на около 60 см в единия му край има красиво изработен семеен барелеф на мъж, жена и двете им деца. В селото се носи мълвата, че това е надгробен паметник на важна царствена особа. По-важната половина от камъка с част от надписа сега е разположена близо до общината на Пейчиново, изправена с барелефа нагоре и е подпряна отзад с бетонова подпора, а другата му половина предстои да бъде проучена къде е.<br> Тези ценни исторически и културни паметници вероятно са били надгробни плочи на важни исторически личности, а надписите върху тях описват важни исторически събития свързани с местността и района на с. Пейчиново.
 
Единият камък е изложен в центъра на селото, успоредно на пътното платно на тротоара пред църквата. Камъкът е бил положен легнал по страничната си стена от 220 см, като стената с ширина 100 см е изправена и наклонена назад под около 40 градуса. По лицевата си част този камък е богато инкрустиран по краищата, а в средата и&#768; на шлифовано поле с едри красиво изписани букви има надпис вероятно с голяма историческа стойност. Този камък около 1960 г. по нечие нареждане е взет от селото и сега е разположен в Музея на Освободителната война в град Бяла.<br> Другият камък, приблизително със същите размери, е бил разположен близо до кладенеца, където сега е паркът в долната махала на селото. През голямото наводнение като потоп през 1929 г. камъкът е бил разцепен на две приблизително по средата и е завлечен от пороя на около 30 м на изток. По-късно двете му половини са били старателно монтирани с минимална фуга между тях и дълги години е бил разположен легнал на около 4 м в дясно от моста над дерето до парка. Лицевата страна и на този камък е богато инкрустирана по краищата с надпис върху шлифовано поле. Интересното на този камък е, че на около 60 см в единия му край има красиво изработен семеен барелеф на мъж, жена и двете им деца. В селото се носи мълвата, че това е надгробен паметник на важна царствена особа. По-важната половина от камъка с част от надписа сега е разположена близо до общината на Пейчиново, изправена с барелефа нагоре и е подпряна отзад с бетонова подпора, а другата му половина предстои да бъде проучена къде е.<br> Тези ценни исторически и културни паметници вероятно са били надгробни плочи на важни исторически личности, а надписите върху тях описват важни исторически събития свързани с местността и района на с. Пейчиново.
През 1932 година край селото в глинесто нясъчна почва е открит бивник на мамут, който по-късно е преместен в София и понастоящем се намира в Природонаучния музей.
 
Тези ценни исторически и културни паметници вероятно са били надгробни плочи на важни исторически личности, а надписите върху тях описват важни исторически събития свързани с местността и района на с. Пейчиново.
По време на турското робство населението на селото е мюсюлманско. Първите български християнски семейства се заселват тук след Кримската война, а останалите – след Руско-турската война от 1877-1878 г., когато старите жители с турско самосъзнание се изселват. Битът, обичаите, стопанската терминология и т.н. в Пейчиново са балканджийски и се отличават силно от онези на т.нар. хърцои в селата на север. Близките роднинства на пейчиновци в миналото са били преди всичко със съседното, също балканджийско с. Страхилово. През първата половина на XX в. много жители от Пейчиново отиват на гурбет, преди всичко като градинари, в Австро-Унгария (в дн. Австрия, Унгария, Хърватия), както и в Австралия, предимно в гр. Аделаида. Други работят в мините в Перник, а в най-ново време се установяват в Бяла, Русе, Горна Оряховица, В. Търново, София и др.
 
През 1932 година край селото в глинесто нясъчнапясъчна почва е открит бивник на мамут, който по-късно е преместен в София и понастоящем се намира в Природонаучния музей.
 
На центъра от предната страна на кметската сграда има паметник на победата над фашизма.
<!-- == Редовни събития == -->
 
На 6 октомври 1944 г. комунистите убиват местния свещеник Иван Калинов Владов. Негов паметник обаче няма.
 
== Редовни събития ==
== Личности ==
В Пейчиново е роден [[Пламен Павлов]] – български историк-медиевист
Line 37 ⟶ 42:
<!-- == История == -->
 
== ДругиИзточници ==
<references />
== Бележки ==
<references/>
 
{{Община Бяла (област Русе)}}
{{Мъниче селища в България}}
 
[[Категория:Села в област Русе]]