Разлика между версии на „Васил Берон“

редакция без резюме
Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четирима синове: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава. Най-малкият син – Васил, към когото майката има особена слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя, и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравненеца Райно Попович, който въвежда усвоения от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.
 
Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за неотдавнашните кърджалийски ужаси, за изгарянето на близки и далечни села и градове, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджалийска хайка. Особено приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който е с три години по-голям от него и предишната[[1834]] година се е преместил да учи в [[Карлово]] при някогашния тамошен учител [[РайкоРайно Попович]].
 
Стоян Х.Бончев е разширил търговските си връзки в [[Цариград]]. Той записва младия Васил в прочутото гръцко училище на „Куру чешме“, където между многото гръцки младежи се учат и малък брой българчета. Тук са [[Сава Доброплодни]], [[Иван Добровски]] и [[Съби Стойков]]. Тук той слуша лекции по класическа философия и литература, по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учифренски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата за образоваността и книжнината на гърците и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено–научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му приятел Съби Стойков посещава [[Атина]], където се среща с учещите там около двадесетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско“, по-късно „македонско“ дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане на български език в училищата в България, за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство.
 
През [[1842]] г. 18-годишният Васил се записва в [[Ришельовски лицей|Ришельовската гимназия]] в [[Одеса]]. Тук той се запознава с горещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността на [[Васил Априлов]] и [[Николай Степанович Палаузов]], с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно [[Юри ИвановичЮрий Венелин]]. След като Васил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.
 
== Дейности ==
== Видео ==
* [http://ww.vbox7.com/play:f804ceb1 Кой е д-р Васил Берон?]
* Открит урок в Археологическия музей (лектор – Тодорка Недева, етнограф в Регионален исторически музей, – Велико Търново)
 
== Други връзки ==