Лейля и Маджнун: Разлика между версии

'''Лейля и Маджнун''' ([[Арабски език|арабски]]: <span dir="ltr" lang="ar">مجنون لیلی</span>, [[Персийски език|персийски]]: <span dir="ltr" lang="ar">لیلی و مجنون</span>) е любовна история от [[Близък Изток|Близкия Изток]], поема на арабския поет [[Кайс ибн ал-Малух]] от [[5 век|V век]] и адаптирана през [[X век]] от персийския и [[Кюрди|кюрдски]] поет [[Низами Ганджеви]].

Кайс и Лейля се влюбват още докато са млади, но, когато порастват, бащата на Лейля не им позволява да са заедно. Кайс се обсебва от нея, поради което обществото му дава епитета ''маджнун'' (<span dir="ltr" lang="ar">مجنون</span>; „обсебен, луд“) -– същият епитет, който е даден на полуисторическата личност Кайс ибн ал-Мулауах от племето Бану Амир. Много преди Низами легендата се разпространява в анекдотични форми на ирански ''ахбар''. Ранните анекдоти и устни предания за Маджнун са документирани в ''Китаб ал-Агани'' и ''Ал-шиир уал-Шуара'' на Ибн Кутайбах.

Кайс ибн ал-Мулауах се влюбва в Лейля. Скоро започва да пише поеми за любовта си към нея, споменавайки често името ѝ. Заради неговите непреднамерени усилия да спечели девойката, местните го наричат „луд човек“. Когато той ѝ поисква ръката, баща ѝ отказва, защото би било скандално дъщеря му да се ожени за психически неуравновесен човек. Скоро след това Лейля се омъжва за богат и благороден търговец от племето Такиф в [[Таиф]]. Описан е като красив мъж с червеникав тен, чието име е Уард Алтакафи. [[Араби|Арабите]]те го наричат Уард, което означава „роза“ на арабски език.

Лейля се премества в Северна Арабия със съпруга си, където се разболява и умира. В някои версии Лейля умира от мъка по единствената си любов. Маджнун по-късно е намерен умрял в пустинята през [[688]] г., близо до гроба на Лейля. Издълбава три стиха поезия на камък близо до гроба, които са последните стихове приписани на него.