Аралско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Tnickolay (беседа | приноси)
Ред 48:
Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. От 1960 г. досега е намаляло с 40%, оставяйки зад себе си 26 000 km² солена пустиня. Съветските апаратчици са източили в памучните полета на Узбекистан и съседен [[Туркменистан]] водите на двете реки, които се вливат в Аралско море, оставяйки тези реки само като бавно движещи се поточета.
 
През 1940 г. уловът на шаран, есетра и херинга е поминък за над 60 000 рибари. В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава [[соленост]]та на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-нискависока соленост. Това довежда и до закриването на риболовната промишленост и закриването на няколко пристанища. Рибно-консервната фабрика в [[Муйнак]], построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 km от водата. Тази промишленост вече няма стопанско значение – промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол и замърсяването с торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. Вестник „New York Times“ съобщава:
 
{{цитат|Високата концентрация на сол и селскостопански химикали в реките и подпочвените води е причина за универсално високата честота на стомашни и чернодробни болести, рак на гушата и дефекти при раждането.}}