Уикипедия

Лесковац: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 23:
[[Файл:Central park Leskovac.jpg|мини|300п|Централният парк в Лесковац]]
 
'''Лесковац''' или '''Лесковъц'''<ref>История на България. Том четвърти. Българският народ под османско владичество, Издателство на Българската академия на науките, София 1983, с. 99, 139, 235 -– карти.</ref><ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 66, 98, 114, 220, 392- карти.</ref> (изписване до 1945 година '''Лѣсковец''', {{lang-sr|Лесковац|Leskovac}}, на местния български [[торлашки диалект]]: '''Лесковъц'''), е [[град]] в Югоизточна [[Сърбия]], административен център на [[Ябланишки окръг]] и [[Град Лесковац]].
 
Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на [[Поморавие]]то. Според преброяването на населението през [[2011]] г. Лесковац има 60 288 жители, което го прави втория по големина град в [[Източна Сърбия]] след [[Ниш]].
Ред 36:
При избухването на [[Балканската война]] в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.</ref>
 
По време на [[Първата световна война]] (1915 -– 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Според някои данни към 1917 година има население от 15 000 души,<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29</ref> а според други -– 16 000 души.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, стр.17.</ref>
 
== Лесковац днес ==
Ред 44:
Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият [[факултет]] на [[Нишки университет|Нишкия университвет]].
 
Градът е известен и със своята т. нар. [[Лесковашка скара]]. Там ежегодно през септември се провежда "''Роштилиада''" —– празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.
 
== Личности ==
; Родени в Лесковац
* {{флагче|България}} Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 -– ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 401.</ref>
* {{флагче|България}} Георги Здравков, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година в бригадата на генерал Черняев,<ref name="БО 86">{{cite book |title= Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина |last= Христов |first=Иван, и др |publisher=Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД |isbn=954-692-001-0 |pages=86 }}</ref> на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина<ref name="БО 87">{{cite book |title= Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина |last= Христов |first=Иван, и др |publisher=Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД |isbn=954-692-001-0 |pages=87 }}</ref>
* {{флагче|Сърбия}} [[Йован Наумович]] (1879 -– 1945), сръбски и югославски офицер, генерал;
* {{флагче|България}} Милан Станков (Станкович, 1886 -– ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.</ref>
* {{флагче|България}} Мите Иванов (1893 -– ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.</ref>
* {{флагче|България}} Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 636.</ref>
* {{флагче|България}} [[Христо Цанев|Христо Н. Цанев]] (1856 -– ?), български просветен деец
 
; Починали в Лесковац
* {{флагче|България}} [[Псалтир Попантов]] (? -– 1905), български просветен деец и революционер
 
== Побратимени градове ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лесковац“.