Лешок: Разлика между версии

[[Файл:Narodna nosija, Lesok, 1890.jpg|дясно|мини|250п|Жени в народни носии от Лешок в 1890 г.]]

[[Файл:BASA-2072K-1-499-40-Lešok, 1927.JPG|мини|250п|Лешок в 1927 г.]]

 

...При игрането хоро момитѣ и момцитѣ играятъ отдѣлно, хванати рѫка-за рѫка, въ видъ на прътъ, или на колело. Игрането става или при приятното пѣяние на момитѣ или при сладкото свирение на гайдитѣ и кавалитѣ, но много пѫти то става и мълчешкомъ, при което се слуша само тропанието на краката и дрънканието на паритѣ по главитѣ и пазвитѣ на момитѣ. По селата хора ставатъ такорѣчи всѣки праздникъ.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher=Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=59 |url= |accessdate=}}</ref>

И въ този край, както навсѣкѫде дѣто има българи, хорйта сѫ мѣста, дѣто младитѣ селени и селенки се изгледватъ и се харесватъ единъ на други за да се съединатъ съ святитѣ връзки на брака и да преминатъ, както Богъ е заповѣдалъ, останалитѣ години на живота си въ взаимна любовь и взайменъ трудъ. Когато нѣкой ергенъ е харесалъ нѣкоя мома, той обажда на родителитѣ си и, ако избора се види и тѣмъ добъръ, тѣ пращатъ стройници да искатъ момата отъ родителитѣ и́, които, ако решѫтъ да я дадѫтъ, хващатъ да се пазарятъ колко пари да взематъ за дъщеря си. Количеството на даванитѣ отъ момъка пари се мѣри съ трудолюбието, хубостьта и рода на момата. Освѣнъ пари родителитѣ на момата взематъ отъ бѫдащия зетъ още и бобъ, сухо или прѣсно месо, оризъ, вино, ракия и др., колкото е нуждно за нагостяване момковитѣ сватове, когато отидатъ да взематъ невѣстата. Случва се нѣкой пѫть, че родителитѣ на момата или на момъка не се съгласяватъ за съединението на младитѣ, и тогава, ако момата се съгласи, момъкътъ я открадва отъ родителитѣ й. Тукашнитѣ български селенки се мѫжатъ тъкмо когато сѫ разцъвтѣли и сѫ на<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института|location= София |isbn= |pages=60 |url= |accessdate=}}</ref> възрасть за мѫжене, т.е. когато сѫ стигнали, или малко заминали 20 години; момцитѣ пъкъ се женятъ по-рано и често пѫти младоженеца по-младъ отъ невѣстата.

 

 

Прѣзъ с. Лѣшокъ тече малката рѣкичка, която носи името на селото и извира отъ Шаръ-Планина. По край коритото на тази рѣкичка има направенъ пѫть, по който може да се отиде пѣшъ и съ конь прѣзъ Шаръ-планина въ Призренъ. Въ старо време пѫтя отъ Скопие за Призренъ е минавалъ отъ тука. Лѣшанския проходъ на Шаръ-Планина върви отъ ю. къмъ с. и се минава за 7—8 часа. При началото на този проходъ, близо надъ лѣшанский монастиръ, на една не много висока могила, се намиратъ развалини отъ стара стражарница, останала, по всѣка вѣроятность, отъ времето на римлянитѣ. При оранието на нивитѣ изъ лѣшанското поле се откриватъ развалини отъ стари здания и често се намиратъ стари сребърни и мѣдни римски пари.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= |location= София |isbn= |pages=61 |url= |accessdate=}}</ref>}}

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Лешок има 540 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|210|2_27}}</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година всичките 488 жители на Лешок са българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.122-123.</ref>

 

 

Според преброяването от 2002 година Лешок има 440 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>