Лешояд: Разлика между версии

[[FileФайл:Vulture11.jpg|thumbмини|270x270px|Лешояд, готов да кацне]]

'''Лешоя̀дЛешоя̀д''' е сборно, несистематично название на различни видове [[птици]] от няколко различни и често несвързани [[филогения|филогенетично]] родове от семейство [[Ястребови]]. Обединява ги типа храна която ядат – [[мърша]]та, и някои белези във външния вид.

Лешояди – наименование на представители на дневните грабливи птици от подсемейство Aquilinae, които се хранят с мърша. Големината и оцветяването им при двата пола са еднакви, женската е по-едра. Притежават характерните за грабливите птици здрави крака с остри нокти и закривен клюн.

Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Заради големия си размер, те предпочитат да се реят във въздуха, като използват въздушните течения и те&#768;рмикитѐрмики<ref>Възходящ поток топъл въздух над нагрята от слънцето част от земната повърхност.</ref> – както постъпват подобно на тях и [[Парапланеризъм|парапланеристите]].

В България са се срещали четири вида лешояди: белоглав (с неоперени глава и шия, кафяво оперение и тъмни махови и опашни пера), черен (изцяло тъмно оперение, без контраст между подкрилия и махови пера), египетският (най-дребен, възрастните птици са бели, с черни махови пера и яркожълт клюн) и брадат (костобер).

Два вида (брадатият и черният) са изчезнали като гнездящи от страната, а другите два (белоглавият и египетският) са изключително редки и за опазването им е необходимо полагането на специални грижи и създаването на трансгранични природни [[резерват]]и.<ref>Боев Н., Т. Мичев. 1980. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. -– В: Регионален симпозиум по проект 8-МАБ „Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд“ -– ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали. С., БАН, 566-575.</ref>

Лешоядите не нападат домашни и диви животни, те се хранят единствено с [[мърша]]. Те се справят успешно не само с тъканите и костите в нея, но и с причинителите на [[Инфекциозна болест|заразни болести]] като [[бруцелоза]], [[антракс]], [[чума]] и по този начин предотвратяват разпространението им сред домашните и дивите животни. Всеки един от четирите вида се храни с различни части от труповете, поради което всичките са еднакво важни и значими.

Лешоядите имат слаба размножителна способност – снасят по 1-2 яйца, като обикновено отглеждат по едно-единствено малко и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно – при някои видове дори след осмата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна – мърша. <ref>Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. -– в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / юни 1990: 7.</ref>

В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.<ref>Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. -– В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" -– ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.</ref><ref>Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. -– Naturopa, 40: 24-25.</ref>В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според [[Орнитология|палеоорнитолога]] проф. [[Златозар Боев]] е на повече от 2 млн. години<ref>Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.</ref>