Лингва франка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире
Ред 2:
'''Лингва франка''' (''lingua franca''), означаващ буквално „език на [[франки]]те“ на [[италиански език|италиански]], първоначално е представлявал разнороден [[език (анатомия)|език]], състоящ се главно от италиански с добавени [[турски език|турски]], [[персийски език|персийски]], [[френски език|френски]], [[гръцки език|гръцки]] и [[арабски език|арабски]] думи. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорещи различни езици с цел общуване помежду си.
 
Обединяването на два или повече езика се нарича ''езиков контакт'', като единият от които задължително е европейски (висш, или водещ език), а останалите са езици, които се говорят на другите континенти (нисши, или съподчинени езици). В резултат на тези езикови контакти възниква нова езикова форма - ''език Пиджин'' (компромисно, може да бъде наричан ''преходен език'', но този термин се избягва от лингвистите, предимно по политически наложени догми). Всеки ''преходен език'' може да се разглежда като двукомпонентен - лингва франка (основният език, възприет сред макрообщността /държава, група държави, области/) и койне (основна диалектна група от близки помежду си диалекти).
 
Лингва франка в повечето случаи е ограничен, тъй като обслужва предимно търговски и правни взаимоотношения. Той съдържа предимно термини само от областта на търговкото общуване и правните договори.