Линеен радиоприемник: Разлика между версии

Конструирането на линеен приемник е възможно след създаването на усилвателната триелектродна лампа -– [[триод]] и другите типове многорешетъчни [[Електронна лампа|радиолампи]]. Конструктивната схема е патентована от Ернст Александерсон (Ernst Alexanderson) през 1916 г. Характерното за радиоприемното устройство е, че до детектирането си, приетия от предавателя модулиран сигнал не се преобразува, а само усилва с неговата носеща [[честота]]. Блоковата схема, в най-общия случай се състои от антена, входно устройство, високочестотен (резонансен) усилвател, детектор, нискочестотен усилвател и възпроизвеждащо устройство на телефонни слушалки или високоговорител.

:- коефициент на предаване -– '''К''';

:- широчина на пропусканата честотна лента -– '''В_0,7''';

:- избирателност -– '''σ''';

:- коефициент на покритие на приемания честотен обхват -– '''k_f''';

:- коефициент на усилване по напрежение -– '''К_u''';

:- широчина на пропусканата честотна лента -– '''В_0,7''';

:- избирателност -– '''σ''';

:- коефициент на покритие на приемания честотен обхват -– '''k_f''';

:- коефициент на шум -– '''F''';

:- коефициент на предаване по напрежение -– '''К_u''';

:- входно съпротивление на детектора -– '''R_вх''';

:- коефициент на филтрация -– '''к_ф''';

Понастоящем по тази конструктивна схема, независимо от наличието на новите електронни елементи -– транзисторите, не се произвеждат промишлени радиоприемни устройства. Тя се използва основно от радиолюбители в тяхното обучение и практика.