Демагогия: Разлика между версии

'''Демагогията''' ([[старогръцки]]: ''Δημαγωγό'', от старогръцките ''δῆμος (демос, “хора”) + ἀγωγός (агогос, “водя”)'') е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“. Най-често демагогията се използва за постигане на [[политика|политически цели]] и [[реклама]]. Тя си служи с [[оратор]]ски и [[полемика|полемични]] средства (вкл. [[средства за масово осведомяване]]), обикновено това са емоционална [[реторика]] и [[пропаганда]], насочени към [[предразсъдък|предразсъдъците]], чувствата, страховете, [[суета|суетата]]та и надеждите на публиката. Типични са [[либерализъм|либералистичните]], [[популизъм|популистките]] и [[религия|религиозни]] тематики. Какво може да бъде окачествено като демагогия е спорен въпрос още откакто [[Аристофан]] за първи път използва термина по адрес на Атинския държавник [[Клеон]].

* [[Алкивиад]]: Убeждава жителите на Атина да нападнат Сицилия по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]], което води до катастрофални резултати. Той подвежда [[Еклесия|Атинското народно събрание]] да подкрепи издигането му за командир, като твърди, че победата ще дойде лесно, гъделичкайки атинската суета и призовавайки към действия и смелост, а не към внимателно обмисляне.

* [[Клеон]]: Друг атински политик, критикуван от Тукидид и Аристофан. Въпреки че по същото време и друг възхваляван атинец, Сократ, е бил критикуван и нарочван за софист в комичната пиеса на Аристофан "Облаците", без да бъде определен като демагог.

* [[Чарлз Кофлин]]: Американски католически свещеник, един от първите, които използват радиото, за да достигнат до масовата публика през 30-те години на 20 век. Близък приятел на [[Хюи Лонг]]. Въпреки че първоначално е гръмогласен поддръжник на [[Франклин Д. Рузвелт]] и неговия [[Нов курс на Рузвелт|Нов Курс]], по-късно става рязък критик на Рузвелт. Тезите на Кофлин стават все по-антисемитски с времето и подкрепят разнообразни аспекти на фашистката политика на лидери като [[Бенито Мусолини]].

* [[Адолф Хитлер]]: Довежда [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Нацистката партия]] на власт в Германия, обръщайки се към етническата гордост на германците и конспиративни теории, които обвиняват евреите за икономическите проблеми на нацията. Хитлер въвежда държавен контрол над медиите, и използва харизмата си и големите си ораторски умения, за да поведе Германия във война, насочена към разширяване на нейната територия.

* [[Джоузеф Маккарти]]: американски сенатор от щата [[Уисконсин]] от 1947 до 1957. Слаб оратор, той става национално известен в началото 50-те години на 20 век, с обвиненията си към редица политици и обществени лица, че са комунисти или симпатизанти на комунистите. Представя себе си като безукорен, а всеки, който го критикува или не е съгласен с него, заклеймява като изменник спрямо [[САЩ]]. В крайна сметка неспособността му да обоснове твърденията си довежда до официалното му отхвърляне от Сената на САЩ през 1954 г. и загубата му на популярност.

* [[Зулфикар Али Бхуто]]: министър-председател на [[Пакистан]] (1974-1977) и председател на социалистическо-демократичната [[Пакистанска Народна Партия]]. Бхуто се появява на националната политическа сцена през 1967 г., като отправя многобройни критики към диктаторските политики на [[Аюб Кхан]]. Бхуто има големи ораторски умения и краен популистки характер. Той се издига като ходи на обществени семинари, където прави драстични изказвания, за да привлече вниманието на обществените си слушатели.