Ловец (област Стара Загора): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Ред 22:
Хоризонталната лента е с куки в двата края, за които се е прикачвал кожен ремък. Ловът на глиган е основна иконографска форма на ценностното изпитание на тракийския герой, което той преминава, за да стане цар. Разгръща се около „дървото на живота“, стилизирано по източен маниер като три лотосови цвята. Възможно е участието на двамата ловци да означава състезание за престола, в което победител ще бъде конникът с щит, който вече е улучил животното, докато загубата на другия е маркирана от падналия на земята под коня шлем. След тях земите са обитавани от византийци.
 
Новото селище се оформя след 1700 година, наричат го Авджи – Дуванджии, т.е "ловци - соколи". По време на турското робство в района е имало три чифлика, най-големият – на Ахмед Емин, страстен ловджия. Той имал сокол, който споделял излетите му. Наричали го Авджи доганджи  – Ловец със сокол. От него е и името на Ловец. Между 1906 г. и  1954 г. това село се е наричало Ловеч, поради досадна печатна грешка. През 1954 г. е възстановено настоящото му име - Ловец.
През 1870 година селото вече е имало училище, имало изграден комитет под ръководството на Иван Желязков, Златан Тончев и Велчо Петров.
Църквата му е построена през 1912 г. и носи името "Света Богородица".<br>