Ловчанска епархия: Разлика между версии

След като през [[1235]] г., по времето на цар [[Иван Асен II]] (1228 - 1241), Българската църква получава статут на православна патриаршия, на новия български [[патриарх]] освен Търновския и Охридски [[диоцез]]и са подчинении 14 [[епархия|епархии]], 10 от които се възглавяват от митрополити, между които е Ловчанският. По времето на [[Иван Александър]] (1331 - 1371) се споменават двама митрополити – Симеон II, а също и Партений, който присъствал на свикания от Иван Александър Втори събор в Търново (против евреите, в [[1360]] г.). Ловчанският митрополит заемал тогава четвърто място по старшинство.

 

През [[1835]] г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Света Богородица“ в квартал Вароша, която тогава се е наричала и „Света Кириакия“ (1834). Днес съществува още и катедралният храм „Света Неделя“ със стенописи от [[1873]] г. Подновен е по времето на епископ [[Иларион Ловчански]].

 

 

От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика [[Мелетий I (епископ Ловчански)|Мелетий I]]. Той въвежда клепалата (тока̀та) за свикване вярващите на молитва. 32-гогишният Мелетий е замесен в любовна връзка с женената за българин гъркиня Мариола. По този повод е написана от Теодоси Икономов първата оригинална българска комедия „Ловчанският Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча“ (Болград, 1863). По настояване на гражданите и след много перипети Мелетий I е заменен. Против желанието на българите владиката пак е грък [[Мелетий Стараверос|Мелетий II]]. Той скоро напуска Ловеч, оставяйки добри спомени като се възпротивява на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци за владика българин е чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия, изпраща за епископ българина Иларион. Иларион Ловчански е владика в Ловеч от [[1852]] до [[1872]] г., но не се чувства добре в града. През [[1859]] г. пише на учителя Златарски във [[Велико Търново|Търново]]: „Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!“ Поп [[Кръстю Никифоров]], един от най-видните граждани на Ловеч — духовник, просветител, общественник и съратник на [[Васил Левски|Левски]], от амвона на храма „Света Богородица“ в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен като сребролюбец, горделивец, нерешителна личност и [[фанариот]]. Ловчанските първенци изразяват недоволството си от него в писмо до [[Иларион Макариополски]] в [[Цариград]] през [[1860]] г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. След [[Ферман за Българската екзархия|султанския ферман]] за учредяване на Българската екзархия от [[28 февруари]] [[1870]] г., като най-възрастен духовник той става председател на първия църковно-народен събор (1871).

Ловчански митрополити са известни дейци на Българската православна църква. [[Натанаил Охридски]] известен обществен деец, който през 1872 г. е избран за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. Ловчански митрополит (1879-1891). През [[1930]] г. Ловчанската епархия управлява Бранитският епископ Максим. На 26 септември 1937 г. встъпва в длъжност [[Антим Ловчански|епископ Антим]]. От 1939 г. епископ и Ловчански митрополит става бившият протосингел на Софийската митрополия архимандрит Филарет.

 

 

На [[11 май]] [[2005]] г., в деня на св. Кирил и Методий, [[Симеон Сакскобургготски]] прави първата копка на нов катедрален храм, който ще носи името на светите братя. Икона с техния лик, дар от тогавашния премиер, ще бъде първата в новия храм. Тържествен водосвет по случая бе отслужен от Ловчанския митрополит Гавраил.

* Симеон I (митрополит, 12 в., споменат в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]])

* Симеон II. (митрополит, преди 1360)

* Еремия (споменава се в 1558 г.)<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 181</ref>

* Теофан (споменава се в 1590 <ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 151</ref> и 1598 г.)

== Ловчански митрополити ==

[[Файл:Ловчански - Гавриил.JPG|мини|260п|Гавриил Ловчански]]

 

След избора на митрополит Йосиф за български екзарх, той запазва ловчанската катедрата и епархията има само управляващи до 1937 г.

* [[Григорий Ловчански|Григорий (Узунов)]] (30 януари 1972 - 7 декември 2000)[http://drevo.pravbeseda.ru/index.php?id=6529]

** епископ [[Нестор Смоленски|Нестор (Кръстев)]] (2000-2001)

 

== Манастири ==

* [[Гложенски манастир|Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“]], основан XVI век, действащ, мъжки, храмов празник 5 Май, Тетевенска духовна околия.[http://www.pravoslavieto.com/manastiri/glozhenski/index.htm]

* [[Ботевградски манастир|Ботевградски манастир „Рождество Богородично“]], Ботевградска духовна околия, 19 век, действащ, мъжки, храмов празник 8 септември.

** "Св. Троица" гр. Ябланица

** "Всех Светих" гр. Тетевен

** "Възнесение Христово" гр. Ботевград

 

== Църковни хорове ==

== Литература ==

* Никитов, Ив. За Ловчанската епархия. Ловеч, 1932.

* Архимандрит хаджи Викентий. Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни [http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/lovchanski_mitropoliti/index.htm]

* Елинизмът в Ловчанска епархия през времето на турското владичество // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 3, София 1931, с. 11-12

* Станимир Станимиров. Нова добавка към „Из черковната история на гр. Ловеч“ // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 5, София 1934, с. 104

* Борис Цацов. Архиереите на Българската православна църква, С. 2003

 

== Бележки ==