Димитър Миладинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Отмяна
Ред 28:
 
По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) обикаля [[Босна и Херцеговина]]. През 1856 г. като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]] успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 – 1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860 – 1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „[[Цариградски вестник]]“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в [[Цариград]]. Обявен за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 169 – 170.</ref>
[[Картинка:Bratia_miladinovi_dom_struga.jpg‎|мини|ляво|250px|РоднатаКъща- къщамузей на двамата братябратята в град Струга, Македония.]]
По клевета на гръцкия владика [[Мелетий Преспански и Охридски]] е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.412.</ref>, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин от фанариоти.