Левочево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +)) |
м замяна с n-тире |
||
Ред 16:
== История ==
=== В Османската империя-Освобождението 1912 ===
Историята на селото в огромната си част е сходна с тази на останалите християнски селища в Средните Родопи. Предполага се, че Левочево е основано през [[16 век]] от българи-бегълци, при първото голямо помохамеданчване. Според някои краеведи името на селото идва от старобългарската дума хлев – обор, а според други от името на първия заселник – Левочев. Подробности за живота на селото през 17 и 18 век няма много. От османските архиви се знаят общи данни за годините през тези два века
През 19 век обаче настъпва напредък в развитието на населението в целия среднородопски район и оттогава до днешни дни съдбата на Левочево не е особено по-различна от тази на останалите християнски села наоколо. Архивните данни след този период са повече. Основен и солиден източник на доходи за среднородопските села през този век (вкл. Левочево), чак до 1912 г. е овцевъдството и поредицата занаяти свързани с него
През 19 век селото е било до голяма степен защитено от големи своеволия и жестокости на турците. Това от една страна е заслуга на първенците на селото. Например, изключително богатият чорбаджия Илия Моллаиванов, търгуващ из цялата империя и притежаващ солидни връзки с официалните власти както в Ахъ-Челеби (Смолян), така и в Пловдив, Беломорието и Цариград, неведнъж е защитавал селото от всякакви надвиснали заплахи от страна на Империята, а също и от гръцкото духовенство. От друга страна, местните хайдути (по-късно наричани и комити), които, без да го крием, паралелно са се занимавали и с чисто разбойничество, са осигурявали и някаква защита на селяните от турски бандити. Официалните турски власти обикновено или не са се интересували от това, че такива бандити нападат раята или дори когато са се опитвали да ги преследват, това не е било ефективно. Благодарение на тези два основни вида защитници, може да се каже, че селото е спасено от опожаряване или безчинства след Априлското и Илинденско-Преображенското въстания, когато настървените турци беснеят из много родопски села.
Ред 26:
Левочево е освободено през есента на 1912 г. по време на Балканската война от войските на полковник Владимир Серафимов, като бягащите турци запалват крайграничната си казарма, намираща се над селото и хората са били силно уплашени да не станат жертва на гърмящите в нея боеприпаси. Колкото и парадоксално да звучи, след войните, националната катастрофа и загубата на Беломорието през 1919 г. (основен източник на работа и богатства за населението дотогава), се оказва, че България се е превърнала в мащеха за хората в Родопите. През Първата световна война селото дава жертви (поставена е паметна плоча в центъра на площада), а по разкази на стари хора настъпва незапомнен дотогава глад и понякога са ядели семена от метла поради липса на каквото и да е друго.
След войната икономиката на новоосвободените земи и в частност на селото остава трайно влошена, а населението за десетилетия напред така и не достига предишните си нива на благосъстояние. Чак до началото на 50-те години на практика в района на Средните Родопи няма никакви индустриални производства
Трябва да се признае, че през периода от 1912 г. докъм средата на 30-те българските правителства умишлено са пренебрегвали икономическото, инфраструктурното и културното развитие на целия Смолянски район. Усещала се е вътрешната неубеденост на управниците дали тези земи ще са български за дълго време. Тази неувереност се проявява и в изключително грубата и непоследователна политика на централната държавна власт спрямо мюсюлманското население в Родопите
От средата на 30-те започват някакви организирани действия на държавата предимно в посока подобряване на материалната база на училищата (построяват се нови училищни сгради в много села от района) и разширение (но не и асфалтиране или павиране) на разнебитените тесни пътища. Тези действия стават по-интензивни през периода 1941-1944 г. Тогава Средните Родопи (а в частност и Левочево, край което е минавало алтернативното трасе на пътя от Пловдив за Смолян чак докато през 1983 г. е построен Панорамния път през Пампорово) се оказват по средата на най-късото разстояние между новообразуваната Беломорска област и вътрешността на страната. Първоначално пътя Пловдив-Асеновград-Чепеларе-Рожен-Смолян-Рудозем-Ксанти е бил доста примамлив и за немските войски с оглед придвижването им към Беломорието, но след като се убеждават в лошото му състояние, през март 1941 преминават само някои леки моторизирани части от 164-та пехотна дивизия на генерал-лейтенант Ото Хартман, установили се за известно време в Смолян на път за Беломорието. Така или иначе през целия военен период многократно се усилва трафика по този път (включително и през алтернативния край Левочево), и то не само на военна техника или традиционните каруци, но и на граждански автобуси и камиони (леките коли тогава са били екзотична рядкост за богаташи). По спомени на свидетели от това време, пътуването до Асеновград или Ксанти (около 95 км е разстоянието и до двата града) е било изнервящо преживяване, траещо цял ден дори с автомобил. Местата за разминаване били малко, имало много опасни участъци с чести пропадания, образували се и задръствания
=== 1944-1989 ===
През първите 15-20 години след 1944 година, в контекста на тогавашното политическо положение на новата власт и икономическата изостаналост на България (а и като се има предвид и изостаналостта на района като цяло), започва подобрение на живота в Левочево, често обаче съпроводено с извращенията на тази власт. Продължава работата по разширението на пътищата в Родопите включително бавната работа по прокарване на пътя Левочево-Устово (но по асфалтирането се действа чак след 70-те години). Понеже в селото на практика не е имало едри капиталисти съгласно комунистическите критерии, а властта изисквала "лов на вещици" във всяко населено място, партийните лидери (често полуграмотни) и тук набелязват такива. Техни жертви са били хора, които са били просто малко по-добре материално в сравнение с повечето жители, като например са имали повече гори и земи или са развивали дребна търговия. Имало е и случаи на тормоз и опити за реванш от страна на силните на деня към хора, с които те са имали стари семейни или лични вражди. Притискани са и семейства, които през периода 1941-1944 г. са били преселници в т. нар. "нови земи" в Беломорието просто с цел да намерят по-добро препитание. За щастие, в Левочево престъпленията на комунистическата власт никога не са стигали до фатална крайност, както на много места в България
Така че не е чудно, че населението на Левочево като цяло приема комунистическата власт, особено след 60-те години, когато нещата вече улягат
Едва след 70-те години настъпва частична справедливост, когато държавата създава условия всеки да закупува на ниски цени фуражи за подпомагане на личното си стопанство както и повече земи за "лично ползване", като това е обвързано със съответните количества предадена на държавата продукция. Чак през този период се слага край и на задължително налагания от държавата робски труд по отглеждане и първична обработка на тютюн срещу нищожно заплащане. Всичките тези безумия отказват окончателно от селскостопанска работа много голям брой левочевци и това засилва допълнително непрекъснатата и до момента миграция на хората (особено младите) от селото към градовете
=== 1989- ===
Що се отнася до периода от 1989 г. до днес, отново в контекста на ставащото в цяла България, развитието на селото тръгва надолу. През този период се наследиха предимно негативите на миналото ни
Някои по-важни събития за селото:
* В началото на 20-те години на миналия век, когато край селото преминават телефонните жици между Пловдив и Пашмакли (Смолян), кметството на селото също е свързано със света чрез постоянна телефонна линия.
* 30-те години
* 1934-1939 г.
* 1949-1950 г.
* през 70-те години е завършена и асфалтирана след близо 40-годишни "героични усилия" 3500 м тясна четвъртокласна пътна отсечка до централното шосе Асеновград
* 1984 г.
* 2007-2009 г.
== Перспективи за икономическо развитие ==
Ред 58:
== Обществени институции ==
Селото е в рамките на Смолянска община и се управляваше повече от 20 години (от юни 1986 г.) от кметския наместник Христо Ставракев, скоропостижно починал в края на декември 2009. През 2015 е избран нов кмет
== Културни и природни забележителности ==
* Църква ”Св. Св. Петър и Павел”
* Най-старият параклис "Св. Богородица" от 1666 г. в центъра на селото, поправян на два пъти след това- последно 1999 г. от набор 1949 година.
* 29 къщи от селото са обявени за архитектурни паметници от местно значение. Най-старите къщи датират от 1876 г. и някои от тях са в оригиналния си вид, т.е. не са поправяни през всичките тези години, поради което и не са в добро състояние.
== Личности ==
* [[Надежда Хвойнева]]
* [[Тодор Батков]]
* [[Мария Нейкова]]
* [[Тодор Хвойнев]] (Хвойню войвода)
* Тома В. Търпанов
* [[Метакса Гугински]]
* Манол Анастасов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, зидар, основно образование, 1 рота на 14 воденска дружина, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref name="МОО22">„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.</ref>
Ред 79:
== Редовни събития ==
* Събора "[[Илинден]]"
Участници на събора през 30-те години: http://store1.data.bg/gmdob/stari-snimki-selo_05.jpg
Ред 89:
* Жители на Левочево - войници в Турската армия, 1911 г.: http://store1.data.bg/gmdob/stari-snimki-selo_04.jpg
* Тютюноработници в селото през 1924 г.: http://store1.data.bg/gmdob/stari-snimki-selo_14.jpg
* Руско-турската война от 1877–1878 г. и закъснялото освобождение насредните Родопи, Ели Попова, Военноисторически сборник, 2008, кн. 1
* Любопитната история от свидетел на живота в Средните Родопи след началото на 30-те години: "Някога" от Петър Маринов
* http://www.stroitelstvoimoti.com/?lang_id=1&prm=news&rub_id=8&news_id=3862
* http://news.plovdiv24.bg/42669.html?showmonth=11.2008
|