Британско кралско научно дружество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+изт |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Британското кралско дружество''' ({{lang-en|Royal Society of London for the Improvement of Natural Knowledge}} или кратко '''Royal Society''', с пълно име '''The President, Council and Fellows of the Royal Society of London for Improving Natural Knowledge''',<ref name="royalsociety.org">{{cite web|url=https://royalsociety.org/~/media/Royal_Society_Content/about-us/history/2012-Supplemental-Charter.pdf|title=Официално название според допълнената кралска харта от 2012.|author=|access date=14 ноември 2018|website=royalsociety.org|lang=en}}</ref>) е името на британската институция – аналог на национална [[академия на науките]]. Дружеството има 1400 члена (fellows) и чуждестранни членове и е една от най-старите и уважавани научни институции в света. Президенти на Royal Society са били [[Кристофър Рен]], [[Джон Уилям Стрът|лорд Релей]], [[Самюел Пийпс]], [[Исак Нютон]] и др., а в днешно време членове са проф. [[Стивън Хокинг]], [[Тим Бърнърс-Лий]], [[Питър Хигс]] и много други видни учени.
Неофициалната дата на основаване е [[28 ноември]] [[1660]], когато група учени от т.нар. „невидим колеж“, посветен на критика на работите на [[Франсис Бейкън]], се събират и основават „Колеж за популяризиране на експерименталното обучение по физико-математически науки“. Основният обединяващ принцип е да се пропагандира нова, „експериментална“ форма на философия в противовес на традиционната, практикувана от привържениците на религията и Аристотел. През 1662 г. дружеството е официално утвърдено с кралска [[харта]], която определя организационна структура с президент, ковчежник, секретари и съвет и му дава правото да публикува научни статии. Макар да е под
Още при създаването си научното общество разработва програма за научни изследвания, свързана от една страна с практиката – практическа [[навигация]] и [[Картография|съставяне на карти]], военно дело (изучаване на движението на снаряди във въздуха), [[металургия]], [[медицина]] и т.н., а от друга – с необходимостта да се разработи нов [[Научен метод|научен подход]] за изучаване на природата и ново отношение към [[Николай Коперник|Коперниковата революция]] и [[Велики географски открития|Великите географски открития]].
| |||