Лудвиг Минкус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 14:
}}
'''Лудвиг Ми́нкус''' ({{lang-de|Ludwig Minkus}}, 23 март 1826
Известен преди всичко с творчеството си като композитор на балетна музика за [[Мариински театър|Имперския театър]] в Санкт Петербург. През дългата си кариера работи с видни [[балетмайстор]]и като [[Артур Сен-Леон]] и [[Мариус Петипа]]. Сред най-известните му произведения са ''La Source'' („Ручей“, 1866 г. съвместно с [[Лео Делиб]]), „[[Дон Кихот (балет))|Дон Кихот]]“ (1869 г.) и „[[Баядерка]]“ (1877 г.). Създава и множество допълнения и преработки на съществуващи балети. Такива са ''класическото гран па'', ''детската мазурка'' и подобреното ''па де троа'', специално написани за постановката на „[[Пахита]]“ на Петипа от 1881 г. Днес музиката на Минкус е една от най-често изпълняваните в балета и е неразделна част от класическия балетен репертоар.
== Биография ==
Алойзиус Бернар Филип Минкус е роден в семейството на [[Моравия|моравски]] [[евреи]], които приемат [[католицизъм|католицизма]] и се заселват във [[Виена]].<ref name="autogenerated2008"/> Бащата Теодор Йохан Минкус е търговец на вино в Моравия, Австрия и Унгария, и държател на ресторант с малък оркестър. Обкръжен от музика от ранно детство, Минкус започва да свири на [[цигулка]] на 4 години, а на а на 12 сава ученик в Дружеството на приятелите на музиката във Виена.<ref name="autogenerated2008">{{Cite book| author=Letellier, Robert Ignatius| title=The Ballets of Ludwig Minkus| publisher=Cambridge Scholars Publishing| year=2008| isbn=978-1-84718-423-8}}</ref>
През 1852 г. Минкус става капелмайстор на оркестъра на Крепостния театър на княз Юсупов в Санкт Петербург. През 1855 г. се жени за 18-годишната виенчанка Мария Антоанета Шварц в католическата църква Св. Катерина в Санкт Петербург.<ref name="autogenerated2008"/> Между 1856 и 1861 г. Минкус е първа цигулка в Имперския [[Болшой театър]] в Москва, като е и диригент по съвместителство. При откриването на московската консерватория е поканен за професор по цигулка.<ref name="autogenerated2012">{{cite AV media| author=Stegemann, Michael| title=Liner note from the CD "Don Quijote". Boris Spassov Conducting the Sofia National Opera Orchestra.| publisher=Capriccio| year=1995| asin=B001UUN9KC}}</ref> През цялата си кариера в Русия Минкус работи и като цигулар - напр., на премиерата на „Струнен квартет № 1“ на [[Чайковски]] в Москва на 28 март 1871 г., той свири втора цигулка.<ref>John Warrack, ''Tchaikovsky'', p. 275</ref>
Дебютът му като балетен композитор в Русия е през 1857 г., когато пише ''L’Union de Thetis et Pelee'' („Съюзът на Тетида и Пелей“) за частно представления в театъра на княз Юсупов.<ref name="autogenerated2008"/>
=== Сътрудничество с Артур Сен-Леон ===
[[
[[
В същата година по поръчка на [[Артур Сен-Леон]], Минкус пише антракт за възобновения балет на [[Адолф Адам]] и [[Жан Корали]] „''Орфа''“. (В някои източници се посочва, че Минкус е съавтор на [[Едуар Делдеве]] в написването на „Пахита“ през 1846 г., но това е неточно. В действителност Минкус пише допълнения за руската премиера на балета през 1881 г. по молба на Петипа.)
Удовлетворен от работата на Минкус, Сен-Леон му поръчва самостоятелен балет. Резултатът е „''Пламъкът на любовта или Саламандърът''“, чиято премиера е на 12 (24) ноември 1863 г. в Болшой театър в Москва специално за известната балерина [[Марфа Муравиева]]; на 13 (25) февруари 1864 г. в [[Болшой театър (Петербург)|петербургския Болшой театър]] със заглавие „Фиамета или Тържеството на любовта“ и накрая на 11 юни 1864 г. в Париж като „Немея или Отмъстената любов“.<ref name="autogenerated2009">{{Cite book| author=Guest, Ivor Forbes| title=The Ballet of the Second Empire| publisher=Pitman and Sons Ltd.| year=1974| isbn=978-0819540676}}</ref> Последната премиера на балета е в [[Триест]] на 15 март 1868 г. като „Раждането на пламъка на любовта“.<ref name="autogenerated2010">{{Cite book| author=Guest, Ivor Forbes| title=Letters from a Ballet Master: The Correspondence of Arthur Saint-Léon| publisher=Dance Books UK| year=1981| isbn=978-0871271235}}</ref>
За следващия парижки гастрол на Сен-Леон (1866 г.) Минкус пише ''La Source'' („Ручей“) съвместно с Лео Делиб. Минкус композира първо действие и втора картина на трето действие; Делиб
Сен-Леон и Минкус си сътрудничат през цялото десетилетие. На 20 ноември (1 декември) 1866 Сен Леон поставя едноактния балет „Златната рибка“ в [[Петерхоф]] по случай сватбата на [[Александър III (Русия)|царевич Александър Александрович]] с [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|датската принцеса Дагмар]]. За сезона 1867/1868 Сен-Леон разширява творбата до три действия. Премиерата е на 8 (20) ноември 1867 г. с участието на Джулиелмина Салвиони в главната роля на Галия. Минкус вклюва няколко руски фолклорни мелодии и виртуозно соло, написано специално за известния италиански флейтист Чезаре Чарди.
Ред 39:
През следващия сезон Минкус и Сен-Леон създават балета ''Le Lys (Лилията)'', чиято премиера е на 21 октомври (2 ноември) 1869 г. в Каменния театър за бенефиса на Адела Гранцов. Независимо от усилията, и Лилията и Златната рибка са катастрофални провали за Сен-Леон, вследствие на които договорът му не е подновен и той е мести в Париж, където и умира през 1870 г.
=== Сътрудничество с Мариус Петипа ===
Докато си сътрудничи със Сен-Леон в Имперския балет в Санк Петербург, Минкус попада в полезрението на Петипа. Петипа пристига в Москва през 1847 г. като първи балетист на Имперските театри и асистент на хореографа [[Жул Перо]], който е първи [[балетмайстор]] между 1850 и 1859 г. Петипа става втори балетмайстор след успеха на балета си „[[Дъщерята на фараона]]“ по музика на [[Цезар Пуни]]. Пуни пристига в Русия през 1850 г., заедно с Перо, и е назначен за балетен композитор на петербургския Имперски балет. След около десетилетие на тази длъжност, обаче, Пуни е творчески изчерпан и все по-често Сен-Леон и Петипа работят с Минкус.
[[
[[
За сезон 1869/1870 г. на московския Болшой театър Петипа поставя „Дон Кихот“ по произведението на Сервантес. Въпреки че е планирано Пуни да напише музиката, Петипа се обръща към Минкус. Премиерата е на 14(26) декември 1869 г. Скоро след смъртта на Сен-Леон Петипа е назначен за първи балетмайстор на Петербургския имперски театър, където и поставя Дон Кихот. За тази постановка Минкус преработва почти напълно и допълва партитурите си. Премиерата е на 9(21) ноември 1871 г. Творбата е изключително успешно и Минкус получава назначение като първи композитор на балетна музика в Дирекцията на имперските театри (Пуни умира през 1870 г. и овакнатява поста). Петипа и Минкус създават 16 балета, от които най-голяма известност получава „Баядерка“ (1877 г.) След другите им произведения са „Камарго“ (1872 г.), преработка на „Пеперудата“ на [[Жак Офенбах|Офенбах]] (1874 г.), „Разбойници“ (1875 г.), „Приключенията на Пелей“, „Сън в лятна нощ“ по [[Феликс Менделсон|Менделсон]] (1876).
Ред 53:
Следващата творба на Минкус е ''L'Offrandes à l'Amour („Жертва на любовта“)'', поставен специално за бенефиса на [[Евгения Соколова]] на 22 юли (3 август) 1886 г. Критиците определят музиката на Минкус за шедьовър. Това е и последната му творба за Петипа.
=== Пенсиониране ===
През 1886 г. договорът на Минкус с Имперския театър в Петербург изтича. В опит да разнообрази звученето, директорът [[Иван Всеволожки]] премахва длъжността „официален балетен композитор“, както и тази на [[капелмайстор]]а, разпуска оркестъра на балета и създава длъжността „музикален директор“, на която назначава италианеца [[Рикардо Дриго]]. Дриго получава тройната задача да дирижира балетните и оперните постановки, както и да композира според нуждите на балетмайстора.
Ред 61:
С избухването на Първата световна война Минкус изпада в крайна бедност, след като пенсията му от Русия е спряна. През студената зима на 1917 г. се разболява от [[пневмония]] и умира на 91-годишна възраст. Погребан е в гробището „Дьоблинг“ във Виена, но през 1939 г. останките му са изровени от нацистите и хвърлени в общ гроб.
[[
== Творчество ==
=== Собствени самостоятелни партитури ===
* [[Дон Кихот (балет)|Дон-Кихот]]
* [[Златната рибка (балет Минкус)|Златната рибка]]
Ред 74:
* Тетида и Пелей
=== Преработки, добавки и съвместни произведения ===
* Вариация на Жизел в балета „[[Жизел]]“ на Адолф Адам
* Детски полонеза и мазурка, гран па и па де троа в балета [[Пахита]] на Делведе.
| |||