Уикипедия

Лудвиг Немски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Наредба №6
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 7:
| починал-място = [[Франкфурт на Майн]], [[Източно франкско кралство]]
}}
[[FileФайл:Ludwig_der_Deutsche.jpg|thumbмини|Печат на Лудвиг Немски]]
[[FileФайл:Ludwik I Pobożny.jpg|thumbмини|Лудвиг Немски, [[Фулда]], 9 век (''[[Ватиканска библиотека|Biblioteca Apostolica Vaticana]], Codex Vaticanus Reginensis latinus 124, folio 4 verso'').]]
'''Лудвиг II''', наречен '''Лудвиг Немски''' ({{lang-de|Ludwig der Deutsche}}), е от династията на [[Каролинги]]те, [[Списък на баварските владетели|крал на Бавария]] (817 – 843) и от 840 до 876 година крал на [[Източно франкско кралство|източните франки]].
 
== Живот ==
Лудвиг е третият син на [[Лудвиг Благочестиви]] (781 – 817) и първата му съпруга [[Ирмингарда|Ирмингарда от Хеспенгау]] (780 – 818). Внук е на [[Карл Велики]]. В кралството на баща си той получава властта над Бавария и още няколко територии на изток. От 825 той на практика става владетел и нарича себе си „Крал на Бавария“. 831 той се включва в споровете на братята си за бъдещото наследяване на империята. Едва през 833 той и братята му [[Лотар I|Лотар]] и [[Пипин I (Аквитания)|Пипин]] се опълчват срещу баща си. След влошаването на здравето на Лудвиг и разделението на империята Лудвиг вече става самостоятелен владетел. Възмутен от твърдото поведение на Лотар към баща си, той се отделя от братята. Лудвиг Благочестиви умира на 20 юни 840. Започва суровата борба на братята за наследството му и първоначално Лотар става император на империята. Лудвиг и [[Карл II Плешиви]] се обединяват срещу него и го побеждават във войната продължила три години (840 – 843), след което го принуждават да подпише [[Вердюнски договор|договора от Вердюн]] за разпределение на държавата.
 
Лудвиг II получава [[Източно франкско кралство|кралството на източните готи]], което по това време е най-изостанало в своето развитие. Той се проявява като добър вледетел и до края на живота си успява добре да сплоти кралството си и да го превърне в сериозна сила в [[централна Европа]]. По тази причина, въпреки междинните периоди на децентрализация, [[Източно франкско кралство|Източно франкското кралство]] се превръща в предшественик на бъдещата Германска империя в Средновековието.
Ред 18:
Още в по-ранното си управление в Бавария, от 825, Лудвиг води битки с [[българи]]те от югоизток и с отделни славянски племена като [[бохеми]], [[лужишки сърби]] и [[морави]]. Също така понася много нападения от [[нормани]] по протежението на река [[Райн]] и [[Фризия]]. През 869 г. според [[Меерсенски договор|Меерсенския договор]] Карл II и Лудвиг Немски си разделят кралство Лотарингия, след смъртта на племенника им Лотар II – лотарингски крал.
 
Според западен летописец, през 852 г., отишли в Майнц при немския крал български пратеници, който били приети, изслушани и пуснати обратно.<ref>Rudolfi Fulden, annales, an. 852. Pertz, Mon. Germ. SS. I, p. 367: legationes Bulgarorum Sclavorumque audivit et absolvit.</ref>Причината за това посещение не е спомената, но очевидно то е имало за цел да поднови и скрепи мирните отношения от 845 г., когато били изравнени пограничните спорове по източната граница на франкската държава<ref>Cp. Dümmler, Geschichte d. Ostfränk. Reiches, 2. Aufl. Bd. I, S. 285 u. 365</ref>, но в същото време да донесе известието за изкачването на хан Борис (852 -– 889) на българския престол.
 
Синът му, Карлман, подтикнат от мисълта да стане независим владетел, като се провъзгласи за баварски крал, сключил съюз с моравския княз Ростислав и през 861 г. открито се разбунтувал против баща си. Лудвиг бил принуден да противодейства както против Карлман, така и против Ростислав. За тая цел той потърсил съюз с българския княз, на което Борис се отзовал с готовност, защото сам се опасявал от засилилия се моравски княз. Когато Лудвиг Немски обявил война на сина си и неговия съюзник, в нея взели непосредствено участие и българите през пролетта на 863 г. като съюзници на немския крал.<ref>Fuld. ann. ibidem. an. 863: quasi ... Rastizen Marahensium Sclavorum ducem cum auxilio Bulgarorum ab oriente venientium ... domaturus.</ref>
 
Лудвиг умира на 28 август 876 във [[Франкфурт на Майн]] и е погребан в манастира [[Лорш]]. От брака със съпругата си [[Ема Баварска|Хема Баварска]] (808 – 876) има трима синове: кралете [[Карломан (крал на Бавария)|Карломан]] (829 – 880), [[Лудвиг III Младши]] (830–882) и [[Карл III]], назован по-късно Карл Тлъсти (839 – 888), и четири дъщери с името Хилдегарда (828 – 856), [[Ирмгарда от Кимзе|Ирмгарда]] († 866), Берта († 877) и Гизела († 891; омъжена за [[пфалцграф]] [[Бертхолд I (Швабия)|Бертхолд I от Швабия]], майка на [[Кунигунда Швабска]], съпруга на крал [[Конрад I (Германия)|Конрад I]]). През 865 г. синовете също поделят кралството помежду си. Карломан взема Бавария, Лудвиг – Източна Франкия и Саксония и Карл – Алемания.
 
== Литература ==
Ред 40:
* [http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?thes=Ludwig+%3COstfr%C3%A4nkisches+Reich%2C+K%C3%B6nig%2C+II.%3E+%28826-876%29 Ludwig den Deutschen], Opac, Regesta Imperii
* [http://www.mittelalter-genealogie.de/karolinger_ostfraenkische_linie/ludwig_2_der_deutsche_ostfraenkischer_koenig_876.html Информация за Лудвиг II]
* [http://lba.hist.uni-marburg.de/lba-cgi/kleioc/00101KlLBA/exec/apply2/width/%226109%22/height/%226109%22/url/%22http:%7B|%7D%7B|%7D137.248.186.134%7B|%7Dlba-cgi-local%7B|%7Dpic.sh%7B-%7Djpg%7B|%7DE315.jpg%22 Документ на Лудвиг II за манастир Св. Емерам в Регенсбург, 18.8.831]
 
[[Категория:Баварски херцози]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лудвиг_Немски“.