Луи Мажорел: Разлика между версии

Фабриката на фирма Мажорел е разположена в западната част на Нанси. През 80-те години на XIX в. Мажорел произвежда мебели, имитиращи стила на мебелите [[Луи XV]]. През 1894 г. Мажорел представя тези мебели в „Изложението на декоративното и индустриалното изкуство“ (''Exposition d'Art Décoratif et Industriel'') в Нанси. Под влияние на дизайнера на стъкло и мебели Емил Гале (1846 —– 1904) Мажорел поема нови насоки в производството на мебели. От началото на 90-те години на XIX в. мебелите на Мажорел, украсени с инкрустации, демонстрират вдъхновение, почерпено от природата: стебла на растения, листа на водни лилии, ластари, водни кончета.

Преди 1900 той добавя към работилниците и ателие за изделия от метал. Дело на това ателие са железните части на балконите, перилата на стълбищата и различни екстериорни детайли в много сгради в Нанси в началото на XX в.

Мажорел често работи върху дизайни за [[лампа|лампи]] съвместно с фабриката за стъклени изделия ''Daum Frères'' („Дом Фрер“) в Нанси и допринася за утвърждаването на града като един от европейските центрове на [[ар нуво]]. В апогея на [[Бел епок]] (''Belle époque''), по време на [[Световно изложение|Световното изложение]] в Париж (1900 г.) дизайните на Мажорел се радват на голям интерес и привличат международна клиентела. До 1910 г. Мажорел отваря магазини за своите мебели в Нанси, Париж, [[Лион]] и [[Лил]].

[[FileФайл:Villa Majorelle.jpg|thumbмини|250 px|Вила Мажорел, построена в периода 1901 - 1902, дом на Луи Мажорел. Негово дело са мебелите, железните и дървените части, интериорът във вилата.]]

През 1901 г. Мажорел става един от съоснователите на Школата в Нанси (''École de Nancy''). Това е група художници, архитекти, критици и индустриалисти в [[Лотарингия (регион)|Лотарингия]], които решават да работят съвместно и предимно в стил ар нуво. Групата е оглавявана от Емил Гале до смъртта му през 1904, когато ролята му е поета от Виктор Пруве. Целта на членовете на Школата в Нанси е да наложат висок стандарт за качество в областта на френските декоративни изкуства.

Мажорел е един от вицепрезидентите на групата от самото начало. Остава такъв до края на съществуването на Школата в Нанси, като е считан за един от изявените лидери на групата. Той и останалите членове работят за утвърждаване работата на декоративните художници от Лотарингия като подкрепят идеята за основаване на училище по индустриални изкуства, участват в големи изложби (както и в такива, организирани от тях самите) и работят съвместно върху отделни произведения и сгради -– почти изцяло в стил ар нуво. Мажорел е международно призната фигура и участва редовно в изложбите, организирани от групата. Връзките му с парижките артистични кръгове допринасят за утвърждаването на художниците от Лотарингия във френската столица. Школата в Нанси, обаче често страда от недостиг на средства и сътрудничеството между членовете постепенно се разпада по време на [[Първата световна война]].

След избухването на войната през 1914 г. Мажорел се надява да продължи производството в Нанси. На [[20 ноември]] [[1916]] г. фабриките на Мажорел са обхванати от пожар, избухнал по причини, които не са свързани с войната. Пожарът унищожава проектите, макетите, оборудването, наградите и архивите, документиращи 50-годишната история на предприятието. Година по-късно, през 1917 г. по време на германска бомбардировка над Нанси е разрушен магазинът на Мажорел на улица „Сен Жорж“ (Saint-Georges). Семейството на Мажорел докладва, че магазинът им в Лил е бил плячкосан от настъпващите германски войници.

* {{Цитат уеб| уеб_адрес = http://edn.fitech.fr/aujourdhui/men/index.html| заглавие = Musée de l'École de Nancy| достъп_дата = 2008-08-07| издател = Senses Art Nouveau sprl| език = fr}}