Древноримска армия: Разлика между версии

10 кохорти (cohorts) заедно образували легион (от 4800 пехотинци). Лидерът на легиона се наричал [[Легат]] (legatus). Много често той е бил подпомаган от 5 или 6 [[трибун]]а (tribuni). Легионът се състоял не само от тези 4800 пехотинци: в него влизали кавалерия и артилерийски части с около 60 [[катапулт]]и и [[балисти]]. Катапулта изстрелвал камъни, а [[Балиста (оръжие)|балистабалистата]]та изстрелвала стрели. На разположение на легиона също така имало много лекари, готвачи, екзекутори, ветеринарни лекари, писатели, дърводелци и ковачи, а също така и [[военен прокурор]]. Това е бил състава на легиона в най-общ вид. Общо един легион се състоял от около 5500 до 6000 мъже. Когато в периода на [[Римска република|Републиката]] римските източници говорят за 1 легион, то това означава, че към легиона има още толкова съюзнически (италийски) войски, и към 300 конници.<ref>Goldsworthy (2003) 50, 78</ref>

Основната кавалерийска единица в легиона бил [[ескадрон]]а от 300 конника, разделен на [[турма|турми]] по 30 човека. Една турма била разделена на 3 отделения от по 10 конника. По времето на Републиката турмата била ръководена от трима [[Декурион (военен командир)|декуриондекуриони]]и. Изглежда, че единият ''декурион'' е изпълнявал ролята на взводен командир, а другите двама на негови помощници.<ref>Polybius VI.25</ref>.

Помощните части (''auxilia'') са били различни видове в зависимост от функцията си. Те често се състояли от конници, стрелци и др. Помощните части са били използвани за 2 неща: подпомагане на легионите и най-вече при защита на границите на империята, т.е. като [[Пехота|граничарграничари]]и. Войниците от тези части, наричани ''[[ауксилиарии|auxiliarii]]'', никога не са били римски граждани. Те винаги са били използвани в сражения далеч от родното си място, по разбираеми причини. Например, по информацията от плоча открита в гробница, конници от [[Северна Африка]] са се сражавали в близост до река Рейн. Войниците в помощните части имали статут много по-нисък от тоя на легионерите в легионите, и получавали само 1/3 от заплащането на легионерите. Един войник в помощните войски (''auxilia'') служел 25 години, като след това получавал римски граждански права за себе си и децата си и ново римско име от императора. Синовете му почти винаги служели в римската армия като легионери.<ref>Goldsworthy (2003) 77</ref>

* [[Амиан Марцелин]], ''[http://www.tertullian.org/fathers/index.htm#Ammianus_Marcellinus Roman History]'' (late 4th century)

* [[Зосим]], ''[http://www.tertullian.org/fathers/index.htm#Zosimus Historia Nova]'' (5th century)

* ''[[Нотиция Дигнитатум]]'', ''[http://www.hs-augsburg.de/~harsch/Chronologia/Lspost05/Notitia/not_intr.html#Bibliotheca Augustana]'' (late 4th/early 5th century)

* {{cite book |last=Goldsworthy |first=Adrian |title=Roman Warfare |year=2000}}

* {{cite book |last=Goldsworthy |first=Adrian |title=Complete Roman Army |year=2003}}

* {{cite book |last=Goldsworthy |first=Adrian |title=The Fall of the West: The Slow Death of the Roman Superpower |year=2009}}

* {{cite book |last=Hassall |first=Mark |title="The Army" in Cambridge Ancient History 2nd Ed Vol XI (The High Empire 70 – 192)|year=2000}}

* {{cite book |last=Heather |first=Peter |title=Fall of the Roman Empire |year=2005}}

* {{cite book |last=Holder |first=Paul |title=Auxiliary Deployment in the Reign of Hadrian |year=2003}}