Държавно устройство на Унгария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
== Законодателна власт ==
Еднокамарен [[парламент]], 199 депутати. Избори на всеки 4 години.
=== Резултатите от парламентарните избори 2010 г. ===
===Избирателна система===
===Резултатите от парламентарните избори 2010 г.===
{| class="prettytable" rules="all"
|-
Line 30 ⟶ 29:
|}
 
=== Резултатите от парламентарните избори 2006 г. ===
{| class="prettytable" rules="all"
|-
Line 57 ⟶ 56:
|}
 
=== Предишни избирателни системи ===
Съвременен парламент от тип всеобщо народно представителство в Унгария има от [[1848]] г. Преди [[1848]] г. е имало Съсловно събрание.
 
Съсловното събрание се създава още през 12 век, той е представлявал "събрание на цялата нация", като под нация тогава се е разбирало "всички държавнотворчески съсловия", тоест благородниците, и други части на народа, имащи право да участват на тези събрания. До [[1608]] г. на съсловното събрание всеки правоимащ е участвал лично, като участието е било и задължително. По молба на бедните благородници, за които личното уачстие на тези събрания представлявало непоносима материална тежест, било е въведено правото на участие на събранията чрез делегирани пълномощници. От тази практика през [[1608]] г. се изгражда едно по-съвременно устройство на Съсловното събрание, като то бива разделено на две камари. В горната камара на Съсловното събрание продължава принципът на личното участие, но в горната камара участват само висшите благородници и висшия клир, и някои други лица, имащи привилегяита за участие. За разлика от това, в долната камара заседават делегати, избрани от благородници и други, имащи право на глас. Изборът на делегатите се е извършвал с явно гласуване, и мандадатът на делегатите е бил задължителен, тоест не са имали право по време на работата си в долната камара на Съсловното събрание да се отклоняват от поръките на хората, които са го издигнали. Освен благородници право да участват в събранията за издигане на делегати са имали и някои други привилегировани слоеве на население, като например градските управи на някои градове, някои тела с автономни права, и хората без благородническа титла, имащи висше образование.
Line 70 ⟶ 69:
През [[1913]] г. явното гласуване е премахнато в столицата и големите градове, в тези местности за първи път се въвежда тайното гласуване.
 
През [[1918]] г. се премахва имуществения ценз, и се дава право на глас на всички мъже над 21 години. Също така за първи път жените (насвършили 24 години) получават право на глас. Премахва си горната камара на парламента.
 
През [[1922]] г. отново се връщат някои ограничения в избирателното право. Имущественият ценз е върнат отново. Вместо 24 години, прагът за право на глас при жените става 30 години. Връща се и явното главуване в по-малките населени места.
 
През [[1926]] г. се връща горната камара на парламента и съществува до [[1945]] г.
Line 88 ⟶ 87:
През целия период до [[1945]] г. изборите протичат в едномандатна, мажоритарна система. Между [[1945]] и [[1966]] г. действа пропорционална система, система с избирателни листи. От [[1966]] г. отново се въвежда мажоритарна система, като през [[1985]] г. се въвежда към нея и специален пропорционален елемент. Сегашната избирателна система на Унгария е смесена мажоритарно-прпорционална, и е де факто адаптирана с малки промени от германския избирателан закон.
 
== Изпълнителна власт ==
[[Министър-председател]]ят се избира по предложение на [[президент]]а на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. В Унгария действа германския модел на така наречено кабинетно правителство: пред парламента е отговорно не правителството, а само министър-председателят, и също така и вот на доверие и недовие се искат само за министър-председедателя. Действа система на консруктивен вот на недоверие: вот на деворие към министър-председателя може да бъде предложен за гласуване само едновременно с предложение за избор на нов министър-председател. Поради това в посткомунистическа Унгария нито веднъж не е имало предложение за вот на недоверие към министър-председателя.
 
Line 96 ⟶ 95:
* министър на иконимаката и транспорта
* министър на правосъдието и силите на реда
* министър на здравеопзването
* министър на културата и образованието
* министър на земеделието е развитието на провинцията
Line 107 ⟶ 106:
* министър на гражданските служби на сигурност
 
== Държавен глава ==
Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години. С изключение на правото му да се изказва в парламента, правото да предложи референдум, и задължението да определи датата на изборите, всичките останали правомощия на президента са обвързани с решение на правителството или парламента.
 
== Съдебна власт ==
* [[Конституционен съд]]: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
* [[Върховен съд]]: председателят на Върховния съд се избира от парламента.
 
== Вижте още ==
 
* [[Списък на политическите партии в Унгария]]
* [[Крал на Унгария|Списък на унгарските крале]]
* [[Регент на Унгария|Списък на унгарските регенти]]
* [[Президент на Унгария|Списък на унгарските президенти]]
* [[Министър-председател на Унгария|Списък на унгарските министър-председатели]]
 
{{Европа-модел|Държавно устройство на|Държавно устройство на страните в [[Държавно устройство на страните в Европа|Европа]]}}