Електромагнитна индукция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Има нужда от малки подобрения
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м интервал; козметични промени
Ред 3:
 
== Закон на Фарадей ==
[[ImageФайл:Induction experiment.png|thumbмини|300px|Експеримент на Фарадей, показващ електромагнитна индукция между намотки от проводник. Галваничният елемент произвежда ток, който протича през малка бобина '''(A)''' и създава магнитно поле. Когато намотките са неподвижни, ток не се индуцира. Но когато малката намотка се премества в или вън от голямата бобина с намотка '''(B)''', нейният магнитен поток като пресича навивките на голямата бобина индуцира ток, които се открива от включения към намотка '''(В)''' галванометър '''(G)'''. <ref>[http://books.google.com/books?id=JzBAAAAAYAAJ&pg=PA285 Poyser, Arthur William (1892), ''Magnetism and electricity: A manual for students in advanced classes'']. London and New York; Longmans, Green, & Co., p. 285, fig. 248. Retrieved 2009-08-06.</ref>]]
 
[[Майкъл Фарадей]] е удостоен като откривател на явлението ''електромагнитна индукция'' през 1831 г. То е предсказано и от Франческо Зантедеши. През 1829 г. Фарадей открива, че електродвижещото напрежение по затворен контур е пропорционално на степента на промяна на магнитния поток (промяната може да бъде както по големина, така и по посока) през произволна повърхност, заградена от контура. На практика това означава, че електрически ток ще протича във всеки затворен проводник (затворена навивка), когато магнитният поток, минаващ през оградената от проводника повърхност, се променя. Това е в сила при промяна на интензитета на магнитното поле, както и при движение на проводник в последното. На принципа на електромагнитната индукция се основават: действието на [[генератор]]ите, индукционните мотори ([[електродвигател]]ите), [[трансформатор]]ите и повечето електрически машини.
Ред 13:
където
:<math>\mathcal{E}</math> е [[електродвижещо напрежение]] (е.д.н.) във [[волт]]ове (V)
:&Phi;Φ<sub>B</sub> е магнитният поток във [[Вебер (единица)|вебери]] (Wb)
 
За често срещаният, но специален случай на намотка от N навивки със същото напречно сечение, Законът на Фарадей за електромагнитната индукция се записва като:
Ред 20:
където
:<math>\mathcal{E}</math> е [[електродвижещо напрежение]] (е.д.н.), във [[волт]]и (V)
:&Phi;Φ<sub>B</sub> е магнтитният поток през единична намотка, във [[Вебер (единица)|вебери]] (Wb).
 
Знакът „-“ отразява принципът на Ленц, който определя посоката на индуктираното е.д.н. по следния начин:
Ред 69:
 
== Опит на Херинг (1908) ==
[[КартинкаФайл:Hering.PNG|550п|rightдясно|Опит (парадокс) на Херинг]]
Даден е С-образен постоянен магнит (виж фигура А). Счита се, че магнитният поток преминава през желязото и въздушния процеп, т.е. пренебрегва се потокът на разсейване. Ако една пружинираща метална (от мед или алуминий) пластина с допрени контактни пера в единия край и контактни клеми в другия се придвижи през възушния процеп от позиция P1 към P2, магнитният поток през пластината (която в случая е намотка от една навивка) се променя и може да се измери индуктираното на клемите напрежение. При придвижване на пластината от позиция P2 до P3 (успоредно на потока) не се наблюдава индуциране на напрежение, тъй като няма промяна на магнитния поток, обхванат от намотката. Ако пластината се придвижи (извади) чрез плъзгане на контактните пера A и B върху бедрото на магнита от позиция P3 до P4 (виж фигура Б), не се измерва никакво индуцирано напрежение, въпреки че потокът, обхванат от пластината, се променя от максималната си стойност до нула. Това може да се разясни със следната формула:
 
Ред 89:
 
== Вижте също ==
* [[Уравнения на Максуел]]
 
== Бележки ==