Жанр: Разлика между версии

* Пространни (дълги) форми:

** [[Роман]]

** [[Повест]]

** Пространно [[житие]]

** Пространна [[легенда]]

* Умерени (средни, обстойни) форми:

** Кратка [[повест]]

** Голяма (дълга, пространна) [[новела]]

** [[Легенда]]

** [[Епопея]]

** [[Житие]]

* Къси (кратки) форми:

** [[Новела]] или Кратка [[новела]]

** [[Разказ]]

** [[Есе]]

** [[Идилия]]

** [[Приказка]]

** [[Анекдот]] ('''смешка''', '''виц''')

* [[Ода]]

* [[Сонет]]

* [[Елегия]]

* [[Химн]]

* [[Еклога (стихотворение)|Еклога]]

* [[Епиталамий]]

* [[Дитирамб]]

* [[Мадригал]]

* [[Канцона]]

* [[Поема]]

* [[Балада]]

* [[Лирическа миниатюра]]

* [[Песен]]

* [[Стихотворение]]

* [[Епиграма]]

* [[Епитафия]]

* [[Сатира]]

* [[Комедия]]

* [[Трагедия]]

* [[Трагикомедия]]

** [[Реч]], [[Есе]], [[Анотация]], [[Тезис]]

* Информационни и информационноаналитични: Могат да бъдат кратки и разширени, обзорни, серийни. систематични и др. Стремежът при тях е да бъдат максимално безпристрастни, или ако се демонстрира отношение към събитието /събитията/, то трябва да е максимално защитено с представяни факти – жаргонно е популярен като '''„новинарски жанр“'''

** [[Хроника]]

** [[Репортаж]]

** [[Рубрика]]

** [[Новина]] (вест, разширено съобщение)

* Описателни: Те могат да са аналитични, разследващи, критични, похвални. Описателните журналистически материали, почти винаги застъпват авторски възглед по общественозначима тема и са обект на съвременната '''[[публицистика]]''', третирана като журналистически '''жанр'''.

** [[Статия]]

** [[Очерк]]

** [[Интервю]]

** [[публицистика|Публицистично]] [[есе]]

** [[Фейлетон]]

** [[Памфлет]]

** [[Дописка]]

* Кратки съобщения: Това са информации, свързани с кратки обяви, уточнения, корекции, покани за срещи и диспути, и др.

** [[Съобщение]] (кратко съобщение)

** [[Обява]], кратка текстова (текстововизуална, аудиовизуална) [[реклама]]

** [[Бележка]]

Първоначално материалите от този вид не се възприемат като обект на журналистиката, а като посреднически форми за разпространяване на частна и служебна информация. През шейсетте и седемдесетте години на миналия век, (първоначално във Великобритания и САЩ) започва усилено създаване на специализирана „преса“, която издава периодика, базирана само на такива материали, затова ангажираните с публикуването им, започват да участват в редактиране и систематизиране на такива материали. Самото редактиране и систематизиране довежда до създаване на своеобразни стилистики, които биват окачествявани като '''редакционна политика''' а самите редактори, вече са посредници-медиатори, с предимно езиково образование (лингвистика, филология, журналистика). По тази причина – кратките обяви, реклами, съобщения и тяхната систематизация се категоризират, като журналистически жанр. От друга гледна точка, тези материали са част от инструментариума на [[реклама]]та и '''връзките с обществеността''' /познато под ненужното терминологизиране като '''паблик рилейшън/с/''' или отмиращия термин '''масови комуникации''', въведен в социалистическата епохата./ {{Br}}От началото на деветдесетте и след началото на 21 век, този тип журналистика постепенно е заменена с разширено представяне с мултимедийни похвати, които най-често се обозначават с „пазарна информация“ (Телевизионни пазари, интерактивни магазини /интернет, гласови поръчки/, терминологизирано като медиен '''мърчандайзинг''' /оригиналният мърчайдайзинг е разпространение на рекламни сувенири и рекламни печатни материали, както и дрехи и аксесоари, носещи фирмено лого/) {{Br}}Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възприеманата като '''жълта''' (несериозна, клюкарска) „журналистика“ и преход към по-отбрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането ѝѝ като „Светска хроника“, „Лайфстайл журналистика“, „Развлекателна журналистика“ и други подобни.

* [[Симфония]]

* [[Концерт]]

* [[Дивертименто]]

* [[Токата]]

* [[Фуга]]

* [[Опера]]

* [[Оперета]]

* [[Мюзикъл]]

* [[Джаз]]

* [[Рок]]

* [[Рап]]

* [[Поп]]

* [[Хип-хоп]]

* [[Дъбстеп]]

* [[Хаус]]

* [[Метъл]]

* [[Техно]]

* [[Народна музика]]

* [[Фолк музика]]

* '''Арт музика'''

* '''Популярна музика'''

* '''Традиционна музика''' ([[Фолклор]], Народна. Етническа)

*** Ромска (циганска) фолклорна музика („ча̀лга“„ча̀лга“, „чалгѝя“„чалгѝя“, „башалипѐ“„башалипѐ“, „джубу̀ш„джубу̀ш/джумбю̀шджумбю̀ш/джимбю̀шджимбю̀ш/джимбѝшджимбѝш манилѐ“манилѐ“)

*** Гагаузка народна музика (''дубрѐкдубрѐк''/''джубрѐкджубрѐк'' – ''бубрѐкбубрѐк''/''губрѐкгубрѐк'')

*** Влашка (румънска) етномузика (''манѐаманѐа-не'' / ''манѐаманѐа-ле'' -> ''манѐлеманѐле'')

* '''Джазова музика'''

* [[Драматичен филм]], Кино драма

** [[Любовна драма]]

** [[Мелодрама]]

** [[Военна драма]]

** [[Медицинска драма]]

** [[Социална драма]]

* [[комедия|Комедиен]] филм, Кинокомедия

** [[романтика|Романтична]] комедия, [[Любов]]на комедия, [[еротика|Еротична комедия]] ...

** Криминална комедия, [[Екшън]] комедия, [[полиция|Полицейска]] комедия ...

** Фантасична комедия, Фентъзи комедия

** Филм [[пародия]] (филмова пародия, кинопародия)

** [[сатира|Сатирични филми]] (киносатира, филмова сатира)

* Филмова [[трагикомедия]] (новоназоваване – Драмедия, Драма и комедия)

* [[Мюзикъл]], Музикален филм, Киномюзикъл

** [[Джаз]] мюзикъл, [[Рок]] мюзикъл (и друг съответен музикалния жанр)

** [[Танц]]ов мюзикъл

** [[Фолклор]]ен мюзикъл

** Филмова [[Рок-опера]]

* [[Фантастика]] и [[Приключение|Проключения]]

** [[Криминале_Криминале (пояснение)|КриминалКриминални]]ни (крими, детективски) филми

Този жанр, най-често се разглежда, като част от [[семейство|семейносемейното]]то кино или семейните кино- и ТВ- филми. Няма ясна категорийност и различните школи поставят различни акценти за групиране по сюжет, тематика, като отчасти се припокриват с някои от жанровете в класическото игрално кино. Липсата на яснота се прави с цел, да не се накърняват усещанията на децата, тъй като някои филми се третират със сериозно отношение от децата, макар като авторски замисъл и концепция да са комедии, или да пораждат усмивки у възрастните зрители.