Луч: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8587710 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 23:
}}
'''„Луч“''' ({{lang-sr|Луч}}, в превод ''Лъч'') е сръбско месечно списание, издавано в [[Скопие]], Югославия от 1937 до 1938 година. Списанието е издавано от пробългарски интелектуалци, сред които и дейци [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]], като орган,
== Основаване ==
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал [[Александър Караджорджевич]] от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.<ref name="Църнушанов 151">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.</ref>
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печата в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, [[Димитър Гюзелов]], Антон Панов, [[Радослав Петковски]], [[Цеко Попиванов]], д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други.
Ред 108:
|| 36 || [[Васил Пупков|Васил (Васе) Димитров (Димчев) Пупков]] || [[Скопие]] || книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието<ref name="Църнушанов 152">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.</ref>
|-
|| 37 || д-р [[Милош Яковлевич]] || [[Галичник]] || лекар сърбоманин, чиновник в [[Вардарска бановина|Бановината]], но благосклонен към движението<ref>Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152
|-
|| 38 || Аца Цветкович || [[Битоля]] || сърбоманин, началник на отделение в [[Вардарска бановина|Бановината]], благосклонен към движението
Ред 119:
== Политика ==
Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония
Публикуваните материали са за Македония (наричана ''Южни краеве'')
{{цитат|Това дело на Светите братя се чувства и днес след хиляда години... С него се свързват сърбите, българите и русите... Българският княз Борис, приемайки християнството, с това е отбелязал бъдещите насоки на целия южнославянски народ... През времето на цар Симеон България става духовно огнище за всички славяни...<ref name="Църнушанов 155">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 155.</ref>}}
Ред 133:
Формалният повод за спиране на списанието е свикано събрание на членовете-съдружници, за което не е получено разрешение от властите, а фактическата последна капка са две стихотворения на Христо Попсимов, които съдържат мъгляв зов за борба.<ref name="Църнушанов 157">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 157.</ref> Членовете-съдружници са дадени под съдд и началникът на Управното отделение в Бановината (Държавната сигурност) Никола Димитриевич, сърбоманин от Ресен, иска от прокуратурата забраната му поради четири причини: стихотворенията говорят за бунт срещу държавата, редакторите и сътруниците му привидно се правят на югославяни, а на практика са противодържавни елементи, отричат, че македонският говор е сръбски и една част от членовете му са прикрити бугараши и прокарват противосръбски замисли, а друга са „наши наивници, които неволно прикриват бугарашките замисли“.<ref name="Църнушанов 158">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 158.</ref>
Списанието е спряно. Редакторите и членовете-съдружници са глобени с по 1000 динара и осъдени на по 30 дни затвор. Въпреки съпротивата на редакторите глобата е събрана принудително. Борис Арсов е уволнен от Бановината, Аца Цветкович
От списанието излизат общо 14 броя.<ref name="Църнушанов 154">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.</ref><ref>{{МКЕ|811}}</ref>
|