Лъв VI Философ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 3:
| име = Лъв VI
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[ImageФайл:Follis-Leo VI-sb1729.jpg|300px]]
| описание на изображението = [[Фолис]] на Лъв VI с надпис на гръцки <small>BASILEVS ROMEON</small>, ''[[Василевс]] на [[Ромеи]]те''.
| управление = [[29 август]] [[886]] – [[11 май]] [[912]]
Ред 37:
 
По времето на Лъв VI е издадена най-голямата законова сбирка на гръцки език, наречен „[[Василики]]“, състоящ се от 60 книги, в която има и регистър Типукейтос за изчезнали книги. С „Новелите“ се отменят старите права на гражданските съвети и сената, като цялата власт се съсредоточава в ръцете на императора и бюрократичния апарат. Създават се нови длъжности: ректор, протопозит, церемониал майстор, простратор (отговаря за конюшните), логотетът на Дрома – пръв министър, сакелар – министър на финансите. Утвърждава се новото администратично деление на теми, управлявани от стратези с военна и административна власт (обединяване на властите и нарушаване на Юстиниано-Константиновите принципи). Организация на търговците в еснафи.
[[ImageФайл:South-eastern_Europe_c._910.jpg|thumbмини|ляво|310px|Граници на Ромейската държава, ок. 910 г.]]
 
Вътрешната политика на Лъв VI до голяма степен минава под знака на неговата обвързаност с една или друга придворна партия, както и с неговите опити да установи контрола си над православната църква в лицето на константинополската патриаршия. Императора принуждава авторитетният патриарх [[Фотий]] да се оттегли през декември 886 г. и го заменя със своя едва 19-годишен брат [[Стефан I (патриарх)|Стефан]], един безпрецедентен избор в историята на патриаршията. Впоследствие, след неговата кончина през 893 г., император Лъв VI избира и налага на патриаршеския трон [[Антоний II Калека]], а по-късно [[Николай I Мистик]] (от 901 г. до 907 г.), накрая свален и заменен с [[Евтимий I Синкел]].
Ред 44:
 
=== Война с България ===
[[FileФайл:Boulgoarofygon.jpg|thumbмини|360px|Поражението на византийците при Булгарофигон (896 г.), миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
При Лъв VI за пръв път от 30 години е нарушен мирният договор с България. Повод за това са неразрешени спорове относно търговските права между двете държави - ромейското правителство премества [[тържище]]то на българските търговци от Константинопол в Солун, което е изключително неизгодно за българската страна поради многократно удължения маршрут за превоз на стоките (главно зърно и добитък). Тази перфидна икономическа провокация, заедно с безрезултатните преговори след това, довеждат до започването на военни действия в Тракия, първоначално с ниска интензивност.
 
Междувременно ромейската агентура подкупва [[маджари]]те да предприемат нахлуване в България от североизток през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. Този конфликт би могъл да бъде рещаващ удар в тила на българската държава, с който да се улесни настъплението на ромейските войски от юг, но противно на очакванията в Константинопол, Симеон предпочита да сключи мир с маджарите отстъпвайки им земи в [[Панония]], отколкото да се впусне в твърде ангажиращ конфликт с тях. Вместо това до края на своето царуване той насочва главните си усилия и средства срещу империята.
Ред 52:
 
=== По-късно управление ===
През 900 – 902 г. империята воюва успешно срещу арабските емири в Анадола и Армения, увеличава се натискът върху [[Ал-Авазим]] - защитната линия от арабски крепости между Средиземно и Черно море. В този период империята изживява няколко вътрешни и външни сътресения: [[Аглабиди]]те в [[Сицилия]] превземат [[Таормина]] (902 г.), а пиратът на арабска служба [[Леон Триполски]] превзема и разграбва [[Солун]] (904 г.). Пиратските набези на засягат и егейските брегове на Гърция заедно с островите. Константинопол е атакуван два пъти (в 907 и 911 г.) от флот на [[Киевска Рус]] воден от [[Олег|Олег Новгородски]]. С русите е сключен мир и търговски договор. Провалят се две големи военноморски експедиции - срещу Кипърския емират (908 г.) и срещу Критския емират (911 г.).
[[ImageФайл:Byzantinischer Mosaizist des 9. Jahrhunderts 002.jpg|thumbмини|leftляво|270px|Лъв VI на колене пред Христос Пантократор, детайл от мозайката в катедралата „Св. София“ в Константинопол, [[Истанбул]]]]
 
Опитите на Лъв VI да контролира амбициите на висшите аристократични родове, довежда до засилена опозиция от тяхна страна, особено след като засяга интересите на знатните фамилии [[Дука (фамилия)|Дука]] и [[Фока (византийска фамилия)|Фока]]. През 903 г. е направен неуспешен опит императорът да бъде убит, а през 905 г. избухва бунт в Мала Азия, предвождан от генерал [[Андроник Дука]].
Ред 62:
 
== Литература ==
* S. Tougher, ''The Reign of Leo VI (886 – 912): Politics and People'', Leiden: Brill, 1997.
 
== Източници и препратки ==
{{Commons|Leo VI}}
* [http://www.bbkl.de/l/Leon_VI_b.shtml биография]
* [http://www.paulstephenson.info/trans/LeoVI.html Leo VI, ''Taktika'']
* [http://isthmia.osu.edu/teg/hist60702/5.htm V. LEO THE WISE AND THE ISSUE OF THE FOUR MARRIAGES]
 
{{пост начало}}
Ред 77:
{{Римски консули 803–887 г.}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Църковна музика]]
[[Категория:Византийски императори]]