Знеполско въстание: Разлика между версии

 

За център е определен град Трън, ръководители са Радивоя Изворски и Радивоя Петричев, друг от водачите на бунта е Здравко Календеров, селски първенец на с. [[Милославци]] подпомагал най-активно организирането на Знеполското въстание. Във въстанието участва населението не само на града, но и на с. [[Главановци (Област Перник)|Главановци]] и селата от Знеполе и околните планини. Въстаналите българи се събират край Трън въоръжени с коси, вили, ножове, тояги и др. и бързо освобождават гр. [[Трън]] и [[Знеполе|Знеполието]] от турска власт. Водачите обявяват създаване на независимо Българско княжество, унищожаване на владичеството и премахване на данъчните задължения и повинности към Османската империя. Административни представители на въстаническата власт стават селските първенци. Чрез куриери вестта за въстанието достига и до много други населени места. Липсва най-елементарно истинско оръжие и военна подготовка ги тласка към дипломатически ход – отправена е молба за помощ и до представители на местната власт и в погранични селища от съседното Сръбско княжество, откъдето очакват помощ както и българите са помагали в борбите на сърби и гърци срещу поробителя. На тази подкрепа въстаниците въодушевени от поражението на Турция във войната с Русия и образуването на околните християнски държави възлагат големи, но напълно напразни надежди. <ref>Полк.доц. А. Пейчев, Авторски колектив. 1300 години на стража. С., 1984. стр.112-113. вж. и сб.Трънският край. С., 1930.</ref>

 

== Вижте също ==

 

== Източници и литература ==

{{Български въстания срещу османската власт}}

{{Портал Военна история на България}}

[[Категория:Български въстания срещу Османската империя]]

[[Категория:Българско възраждане]]