Икономика на Русия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 43:
}}
[[Русия]] може да се характеризира като промишлено-аграрна страна в преход към [[пазарна икономика]]. В началото на 90-те години след отварянето на пазара [[икономика]]та губи [[конкурентоспособност]] и изпада в тежка криза. Множество банки фалират, а високото ниво на [[корупция]] води до съмнителни приватизационни сделки и появата на т.нар [[олигарх|олигарси]]. Неспособността на [[правителство]]то да се справи с [[хиперинфлация]]та води до имиграцията на съществена част от хората, заети в [[образование]]то и [[наука]]та. Съживяването на износа на [[полезни изкопаеми]], в частност [[нефт]] и [[газ]], в краят на 90-те години е основна предпоставка за съживяването на икономиката, която в последните години отбелязва значителен растеж. Проблем пред по-нататъшното развитие остава неефективната [[съдебна система]], както и [[
== Обща характеристика ==
Ред 64:
== Вторичен сектор ==
[[
Заетостта в Русия 40%. Развитието на промишлеността се основава на мощната суровинно-енергийна база и изградената инфраструктура. Отраслите от вторичния сектор формират 60% от БВП на страната.
* [[Енергетика]] – за електропроизводство се използват различни енергоизточници – [[въглища]] (245 милиона тона годишен добив), [[нефт]] (13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив), природен газ (36,4% от световните запаси), хидроресурси, ядрено гориво. Увеличава се делът на [[електроенергия]]та от [[АЕЦ]].
* [[Металургия]] и [[машиностроене]] – изградени са големи [[метал]]оемки машиностроителни предприятия около Централна Русия, Урал, Сибир ([[Кемерово]]), където се произвеждат черни и цветни метали. В района на [[Москва]] и [[Санкт Петербург]] са съсредоточени високотехнологичните отрасли. Русия е на второ място по добив на [[злато]] в света (след [[ЮАР]]).
* [[Химическа промишленост]] използва собствени суровини. Приоритет за развитие са високотехнологичните подотрасли – ограничен синтез, биотехнологии, производство на специални химически вещества и препарати с центрове Поволжието, Западен Сибир, Урал. Значителен е и обемът на минерални торове, [[соли]], [[киселини]] и др.
* Дървообработването и целулозно-хартиената промишленост – развиват се главно в северните територии на Европейска Русия и Сибир.
* Леката и хранително-вкусовата промишленост – големите предприятия са съсредоточени до пазарите и работната сила – Москва, Санк Петербург, [[Нижни Новгород]], [[Новосибирск]] и др.
=== Енергетика ===
[[
През последните години Русия често е описвана в медиите, като енергийна суперсила.<ref>[http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas] by Jacob Gronholt-Pedersen. Wall Street Journal, 22 September 2010</ref><ref>[http://www.businessinsider.com/why-russia-is-about-to-change-the-world-2010-1 Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far] by Graham Winfrey. Business Insider, 6 January 2010</ref> Страната има най-големите световни резерви на природен газ,<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2179rank.html CIA World Factbook]. Retrieved 5 October 2010.</ref> 8 най-големи петролни резерви,<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2178rank.html CIA World Factbook]. Retrieved 5 October 2010.</ref> и втората по големина запаси от въглища<ref>{{cite web|url=http://www.bp.com/liveassets/bp_internet/globalbp/globalbp_uk_english/reports_and_publications/statistical_energy_review_2007/STAGING/local_assets/downloads/spreadsheets/statistical_review_full_report_workbook_2007.xls|title=BP Statistical review of world energy June 2007|publisher=BP|format=XLS|month=June|year=2007|accessdate=22 October 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090206104056/http://www.bp.com/liveassets/bp_internet/globalbp/globalbp_uk_english/reports_and_publications/statistical_energy_review_2007/STAGING/local_assets/downloads/spreadsheets/statistical_review_full_report_workbook_2007.xls|archivedate=6 February 2009}}</ref> (245 милиона тона годишен добив). Русия е водещият световен износител на [[природен газ]]<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2183rank.html CIA World Factbook]. Retrieved 5 October 2010.</ref> (36,4% от световните запаси, 571 милиарда м<sup>3</sup>, годишен добив), също така е най-големият износител и производител на петрол (нефт)<ref name=IEA-Oil>[http://omrpublic.iea.org/omrarchive/18jan12sup.pdf International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012]. Retrieved 20 February 2012.</ref> ((13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив). Един от най-големите потребители на руски газ е [[Европа]], която бива снабдявана чрез система от няколко газопровода. Някои държави, като [[България]] и [[Финландия]], употребяват само газ от Русия. [[Китай]], [[Южна Корея]] и [[Япония]] от своя страна са едни от най-големите консуматори на руски нефт. Международната енергийна агенция на петролния пазар, заявява, че Русия е най-големият производител на петрол. На 1 януари 2011 г., Русия заявява, че е започнала редовни превози на петрол за Китай, с план да се увеличат до 300 000 барела на ден през 2011 година.<ref>{{cite news|url=http://www.reuters.com/article/2011/01/01/russia-china-oil-idUSLDE6BU0CK20110101?rpc=401& |title=Russia in milestone oil pipeline supply to China |agency=Reuters |accessdate=21 March 2011 |date=1 January 2011}}</ref>
Ред 83:
== Третичен сектор ==
Делът на заетите е около 53% от общия брой заети в националното стопанство. Дължината на жп линиите е 87 000 км, като най-гъсто е в европейската част и индустриалните зони. Огромната територия на страната обаче означава, че гъстотата на транспортната мрежа е сравнително ниска. Транспортната осигуреност на страната се променя след изграждането на [[Транссибирска магистрала|Транс-сибирската]] и [[Байкало-Амурска магистрала|Байкало-амурската]] магистрала, строежът на която е започнал през [[1938]] г., рестартирал през [[1987]] г. и завършил – [[1991]] г.
* Водния и въздушния транспорт – са добре развити поради преодоляването на големи разстояния ([[Волга|Волго]]-[[дон]]ския речен път).
* Автомобилния транспорт – е характерен за европейската част, тръбопроводния е с трасета от находища на нефт и природен газ към страните на ОНД, Югозападна Азия и Европа.
* Туризмът се развива при нови условия – премахнати са тежките административни ограничения за туристите, отменен е статутът на много затворени за туристи градове. Развиват се маршрутно-познавателния туризъм, конгресният и морският туризъм. В Русия има много забележителности, които развиват туризма като [[Кремъл]], Мавзолеят на [[Ленин]], Болшой театър, Катедралата на Свети Василий Блажени и др.
* Търговия – най-голям е стокообменът с [[Китай]], [[ЕС]] и страните от Източна Европа. Сега в този отрасъл делът на заетите е най-голям.
* Образованието, науката и здравеопазването – са били едни от най-развитите в света през 60-те години, но липсата на инвестиции в отрасъла водят до упадък. През 2001 г. за здравеопазване са отделени 0,3% от [[БВП]]. [http://web.archive.org/web/20070611081642/http://www.fco.gov.uk/Files/kfile/healthcare.htm]
Русия има обширна и добре развита транспортна мрежа. Държавната железопътна компания (''Российские железные дороги'') е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Компанията допринася над 3,6% от БВП на Русия и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.<ref name=rzd>{{cite web|url=http://www.eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4|title=Russian Railways|publisher=Eng.rzd.ru|accessdate=2 January 2010}}</ref> Железопътните линии на Руската Федерация са с обща дължина от 87 157 км, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 км от тях са електрифицирани,<ref>{{cite web|url=http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/|title=Invest in Russia–Infrastructure|publisher=Invest.gov.ru|accessdate=27 April 2010}}</ref> което поставя Русия на първо място в света. В допълнение има повече от 30 000 км промишлени линии. Железниците в Русия, за разлика от по-голямата част от света, използват широко междурелсие от 1,520 mm, с изключение на 957 км на [[Сахалин|остров Сахалин]], където се използва тесен габарит от 1,067 мм. Най-известната железопътна линия в Русия е [[Транссибирска магистрала|Транссибирската]], която прекосява седем часови зони. Най-дългите жп-маршрути в света – [[Москва]]-[[Пхенян]] (10 267 км),<ref>[http://www.poezda.net/en/web CIS railway timetable], route No. 002, Moscow-Pyongyang, August 2009. Note: several different routes have the same number.</ref> [[Москва]]-[[Владивосток]] (9 259 км), [[Киев]]-[[Владивосток]] (11 085 км).<ref>[http://www.poezda.net/en/web CIS railway timetable], route No. 350, Kiev-Vladivostok, August 2009.</ref> Чрез влакове Русия има връзки с [[Финландия]], [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Полша]] (през [[Калининград]]), [[Беларус]], [[Украйна]], [[Грузия]], [[Азербайджан]], [[Казахстан]], [[Монголия]] и [[Северна Корея]]. Има предложение за изграждане на директна връзка и с [[Норвегия]], през Финландия и [[Швеция]]. Обмисля се построяване на връзка между Русия и САЩ ([[Аляска]]) под [[Тихи океан]].
| |||