Калигула: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
стилистична промяна
м интервал; козметични промени
Ред 4:
| име = Калигула
| описание = ''[[Списък на римските императори|3-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''
| изображение за личността = [[ImageФайл:Caligula bust.jpg|200px]]
| описание на изображението = Скулптурен портрет на Калигула в [[Лувър]]а, [[Париж]]
| управление =[[16 март]] [[37]]-<br/>[[24 януари]] [[41]] г.| коронация =
Ред 16:
| потомство = [[Юлия Друзила]]<br /> [[Тиберий Гемел]] <small>(осиновен)</small> <br/>
| наследник = [[Клавдий]]
| съпруга = [[Юния Клавдила]], 33&ndash;3433–34 г.
| втори брак = [[Ливия Орестила]] 37 или 38 г.
| трети брак = [[Лолия Павлина]] 38 г.
Ред 45:
 
== Бляскаво начало ==
[[FileФайл:Caligula&Germanicus Aureus.jpg|мини|ляво|240п|[[Ауреус]] на Калигула и баща му Германик]]
[[FileФайл:RIC I 14 (Caligula - Agrippina maior).jpg|мини|ляво|240п|[[Денарий]] на Калигула и майка му Агрипина]]
Тиберий умира на [[16 март]] [[37]] г. Допуска се, че Тиберий е бил задушен с възглавница от преторианския префект [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон|Макрон]], за да бъде предадена по-бързо властта на Калигула. Но Калигула не е единственият наследник – Тиберий има правнук, [[Тиберий Гемел]], който в завещанието е сънаследник на Калигула. Малолетният Гемел не представлява никаква пречка за Калигула, който го убива скоро, след като става император, а по-късно се отървава и от самия Макрон.
 
Ред 56:
 
== Лудостта на Калигула ==
[[FileФайл:Caligae from side.jpg|мини|240п|[[Калига]] (римски ботуш) от който идва историческото прозвище на третия принцепс]]
{{Юлиево-Клавдиева династия}}
Скоро Калигула се разболява при неизяснени обстоятелства. Древните автори [[Дион Касий]] и [[Светоний]] казват, че е имал „мозъчна треска“, според други е бил отровен, или е страдал от епилепсия или друго мозъчно заболяване. Имал е чести присъпи на безсъние и невроза. След време той се подобрил [[физика|физически]], но не и [[психика|психически]]. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.
Ред 64:
Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с напрежението от трудното му детство или с това, че е останал неразбран – всъщност по-голямата част от сведенията за Калигула са били създадени от хора, произхождащи или свързани с благородните патрициански родове, аристокрацията на Рим, от чиито среди произхождали повечето жертви, засегнати от тиранията на Цезаря. Едно нещо се знае със сигурност – той се оказва напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е едва на 18, когато Юлий Цезар е убит. Други приемат, че стресът, на който е подложен Калигула, неговата неопитност и не на последно място интригите около него, са причина за лошите му прояви.
 
=== „Принцепса“ и „чудовището“ ===
Светоний описва Калигула и противоположностите на проявите му с думите „принцепса“ и „чудовището“. Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист. Отнася се предизвикателно и с простолюдието. Това става причина той много бързо да загуби подкрепата си в Рим. Стига дори дотам, че дава право на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари – една нечувана постъпка, с която посяга на самите основи на робовладелското общество.
 
Ред 70:
 
Съществуват легенди, че направил (или е обявил че ще направи) [[Инцитат]], своя любим жребец, [[сенат]]ор. Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече [[Друзила (сестра на Калигула)|Друзила]]); оргията в двореца; военният поход в [[Британия (римска провинция)|Британия]], който завършва със събирането на [[мида|мидени]] черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне своя статуя в [[Йерусалим]] ([[Ирод Агрипа I|Ирод Агрипа]] го спрял), самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] с култ към самия себе си. Считал, че е придобил божествена същност – наредил да бъде почитан като жив бог.
[[FileФайл:Caligula sestertius RIC 33 680999.jpg|thumbмини|leftляво|310п|[[Сестерция]] на Калигула показваща трите му сестри.]]
 
== Принципат ==
През краткото си управление Калигула успява да похарчи огромното завещание, оставено от Тиберий (ок. 3 млн. сестерции), най-вече прахосвойки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти. Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху [[проституция]]та, но и да отвори [[публичен дом]] в императорския дворец. Задължил гражданите да правят дарения по случай раждането на дъщеря му и за целта навсякъде в града поставил каси за събиране на пари; монетите после били натрупвани на големи купчини, върху които императорът се просвал и се търкалял. Калигула започва да конфискува собствеността на богати граждани, които са екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Говори се, че всекидневно провеждал съдебни процеси, изтезания и смъртни наказания.
 
Ред 78:
 
Според летописците Калигула заповядал да направят плаващ мост от кораби в залива на [[Неапол]] (между Байя и Пуетоли), по който преминал яхнал [[жребец]]а Инцитат, носейки ризницата на [[Александър Македонски]], която била открадната от гробницата му в Египет. Смята се, че сторил това заради предишните твърдения, че е имал същите шансове да дойде на трона, колкото и да премине през залива на кон.
[[FileФайл:Vatican obelisk.jpg|thumbмини|170п|''[[Обелиски в Рим|Ватиканския обелиск]]'' донесен от Египет в Рим по заповед на Калигула]]
 
Калигула целенасочено засяга интересите на юдеите в Александрия, където избухват размирици ([[Александрийски погром]]). В 38 г. назначава нови владетели на клиентните държави Тракия ([[Одриско царство]]), [[Понтийско царство|Понт]] и [[Велика Армения|Армения]]. При завръщането си от бутафорната кампания срещу Британия, приключена поради липсата на кораби, той празнува триумф в Рим и получава почести на победител. Убива съюзния владател на [[Мавритания]], след като го е поканил в Рим (40 г.), понеже в носел пурпурна царска мантия в негово присъствие. Малко по-късно при Клавдий това води до присъединяване на страната към империята.
Ред 84:
Калигула управлява едва 3 години и 10 месеца. На [[24 януари]] [[41]] г. най-новият заговор срещу него успява да сложи край на живота му. Докато Калигула прекосява сам един коридор в подземията на Палатин, е убит от преторианския префект [[Касий Херея]] (служил преди във войската на баща му Германик), който бил обиден на Калигула, защото често се подигравал с гласа му. Жената на Калигула [[Цезония]] също е убита, както и бебето им – [[Юлия Друзила]], чиято глава е размазана в една стена. Калигула става първият убит император, а след настъпилия смут чичо му Клавдий бива издигнат на негово място. Калигула умира едва на 28 години, след кратко, но кърваво властване.
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.lifeinitaly.com/heroes-villains/caligula.asp The Crimes and Times of Caligula]
* [http://www.vroma.org/~bmcmanus/caligula.html CALIGULA: HISTORICAL BACKGROUND] хронология на управлението му
* [http://www.roman-emperors.org/gaius.htm Biography from De Imperatoribus Romanis]
* [http://webspace.webring.com/people/lg/gaiusulpius/caligula.html Caligula: The First Autocrat]
* [[Светоний]], ''[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Caligula*.html The Lives of Twelve Caesars]'', Life of Caligula
* [[Тацит]], ''[http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Tacitus/TacitusAnnals06.html Annals]'', Book 6
 
== Литература ==
{{Commons|Caligula}}
* Balsdon, V. D. (1934). ''The Emperor Gaius''. Oxford: Clarendon Press.
* Barrett, Anthony A. (1989). ''Caligula: the corruption of power''. London: Batsford.
 
{{пост списък|Император на Римската империя|3}}
Ред 101:
{{Римски консули 38—68 г.}}
{{Светоний 12те цезари}}
 
[[Категория:Юлиево-Клавдиева династия]]
[[Категория:Римски императори]]