Калигула: Разлика между версии

| име = Калигула

| описание = ''[[Списък на римските императори|3-ти император]]'' на ''[[Римската империя]]''

| описание на изображението = Скулптурен портрет на Калигула в [[Лувър]]а, [[Париж]]

| управление =[[16 март]] [[37]]-<br/>[[24 януари]] [[41]] г.| коронация =

| потомство = [[Юлия Друзила]]<br /> [[Тиберий Гемел]] <small>(осиновен)</small> <br/>

| наследник = [[Клавдий]]

| втори брак = [[Ливия Орестила]] 37 или 38 г.

| трети брак = [[Лолия Павлина]] 38 г.

 

== Бляскаво начало ==

Тиберий умира на [[16 март]] [[37]] г. Допуска се, че Тиберий е бил задушен с възглавница от преторианския префект [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон|Макрон]], за да бъде предадена по-бързо властта на Калигула. Но Калигула не е единственият наследник – Тиберий има правнук, [[Тиберий Гемел]], който в завещанието е сънаследник на Калигула. Малолетният Гемел не представлява никаква пречка за Калигула, който го убива скоро, след като става император, а по-късно се отървава и от самия Макрон.

 

 

== Лудостта на Калигула ==

{{Юлиево-Клавдиева династия}}

Скоро Калигула се разболява при неизяснени обстоятелства. Древните автори [[Дион Касий]] и [[Светоний]] казват, че е имал „мозъчна треска“, според други е бил отровен, или е страдал от епилепсия или друго мозъчно заболяване. Имал е чести присъпи на безсъние и невроза. След време той се подобрил [[физика|физически]], но не и [[психика|психически]]. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.

Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с напрежението от трудното му детство или с това, че е останал неразбран – всъщност по-голямата част от сведенията за Калигула са били създадени от хора, произхождащи или свързани с благородните патрициански родове, аристокрацията на Рим, от чиито среди произхождали повечето жертви, засегнати от тиранията на Цезаря. Едно нещо се знае със сигурност – той се оказва напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е едва на 18, когато Юлий Цезар е убит. Други приемат, че стресът, на който е подложен Калигула, неговата неопитност и не на последно място интригите около него, са причина за лошите му прояви.

 

Светоний описва Калигула и противоположностите на проявите му с думите „принцепса“ и „чудовището“. Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист. Отнася се предизвикателно и с простолюдието. Това става причина той много бързо да загуби подкрепата си в Рим. Стига дори дотам, че дава право на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари – една нечувана постъпка, с която посяга на самите основи на робовладелското общество.

 

 

Съществуват легенди, че направил (или е обявил че ще направи) [[Инцитат]], своя любим жребец, [[сенат]]ор. Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече [[Друзила (сестра на Калигула)|Друзила]]); оргията в двореца; военният поход в [[Британия (римска провинция)|Британия]], който завършва със събирането на [[мида|мидени]] черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне своя статуя в [[Йерусалим]] ([[Ирод Агрипа I|Ирод Агрипа]] го спрял), самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] с култ към самия себе си. Считал, че е придобил божествена същност – наредил да бъде почитан като жив бог.

 

През краткото си управление Калигула успява да похарчи огромното завещание, оставено от Тиберий (ок. 3 млн. сестерции), най-вече прахосвойки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти. Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху [[проституция]]та, но и да отвори [[публичен дом]] в императорския дворец. Задължил гражданите да правят дарения по случай раждането на дъщеря му и за целта навсякъде в града поставил каси за събиране на пари; монетите после били натрупвани на големи купчини, върху които императорът се просвал и се търкалял. Калигула започва да конфискува собствеността на богати граждани, които са екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Говори се, че всекидневно провеждал съдебни процеси, изтезания и смъртни наказания.

 

 

Според летописците Калигула заповядал да направят плаващ мост от кораби в залива на [[Неапол]] (между Байя и Пуетоли), по който преминал яхнал [[жребец]]а Инцитат, носейки ризницата на [[Александър Македонски]], която била открадната от гробницата му в Египет. Смята се, че сторил това заради предишните твърдения, че е имал същите шансове да дойде на трона, колкото и да премине през залива на кон.

 

Калигула целенасочено засяга интересите на юдеите в Александрия, където избухват размирици ([[Александрийски погром]]). В 38 г. назначава нови владетели на клиентните държави Тракия ([[Одриско царство]]), [[Понтийско царство|Понт]] и [[Велика Армения|Армения]]. При завръщането си от бутафорната кампания срещу Британия, приключена поради липсата на кораби, той празнува триумф в Рим и получава почести на победител. Убива съюзния владател на [[Мавритания]], след като го е поканил в Рим (40 г.), понеже в носел пурпурна царска мантия в негово присъствие. Малко по-късно при Клавдий това води до присъединяване на страната към империята.

Калигула управлява едва 3 години и 10 месеца. На [[24 януари]] [[41]] г. най-новият заговор срещу него успява да сложи край на живота му. Докато Калигула прекосява сам един коридор в подземията на Палатин, е убит от преторианския префект [[Касий Херея]] (служил преди във войската на баща му Германик), който бил обиден на Калигула, защото често се подигравал с гласа му. Жената на Калигула [[Цезония]] също е убита, както и бебето им – [[Юлия Друзила]], чиято глава е размазана в една стена. Калигула става първият убит император, а след настъпилия смут чичо му Клавдий бива издигнат на негово място. Калигула умира едва на 28 години, след кратко, но кърваво властване.

 

* {{икона|en}} [http://www.lifeinitaly.com/heroes-villains/caligula.asp The Crimes and Times of Caligula]

 

{{Commons|Caligula}}

 

{{пост списък|Император на Римската империя|3}}

{{Римски консули 38—68 г.}}

{{Светоний 12те цезари}}

[[Категория:Юлиево-Клавдиева династия]]

[[Категория:Римски императори]]