Революция на розите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 2:
| Име = Революция на розите
| Изображение = [[Файл:OP05.JPG|300px]]
| Коментар пояснение = Демонстрация на [[Площад на свободата, Тбилиси|ПлощадaПлощада на свободата]] в [[Тбилиси]]
| Коментар =
| Място = {{флагче|Грузия}} [[Грузия]]
| Места =
| Дата = ноември 2003
| Причина =
| Причини = Лошо икономическо управление </br> [[Изборна измама]] </br> Политическа корупция </br> [[Бедност]]
| Цел =
| Цели = [[Европейска интеграция]] </br> [[Избори|Свободни избори]] </br> Реинтеграция на [[Абхазия]], [[Аджария]] и [[Южна Осетия]] </br> Оставката на [[Едуард Шеварднадзе]]
Line 22 ⟶ 23:
| Арестувани =
}}
„'''Революцията на розите'''“ (на [[грузински]]: ვარდების რევოლუცია – ''вардебис револуциа'') е промяна на властта в [[Грузия]] през ноември [[2003]] г., която се налага след широки протести срещу спорните парламентарни избори. В резултат на това президентът [[Едуард Шеварднадзе]] е принуден да подаде оставка на [[23 ноември]] [[2003]] г.
 
== Избори и протести ==
Грузия провежда парламентарни избори на 2 ноември 2003 година за 235 места в парламента, от които 135 следва да бъдат решени чрез национални пропорционални избори с партийни листи, а 85 – разпределени чрез мажоритарни конкурси, в съответствие с 85-те електорални региона на Грузия. Допълнително се провежда и национален референдум, който има за цел да реши дали за в бъдеще парламентарните места да не бъдат намалени на 150. Гласоподавателите използват отделна бюлетина за всеки от трите избора, като ги слагат в един плик, който пускат в урните. Това не са президентските избори; те са били насрочени за пролетта на 2005 г., когато изтича вторият последен мандат на президента Шевардандзе.
 
На 3 ноември Международната мисия за наблюдение, съставена от Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, Европейския парламент и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), правят заключение, че парламентарните избори на Грузия на 2 ноември са невалидни. [[Михаил Саакашвили]] твърди, че е спечелил изборите (твърдение подкрепяно от независими социолози). Това е потвърдено от независими паралелни таблици за гласуване, осъществени от Международната общност за честни избори и демокрация. Саакашвили и обединената опозиция приемат тези резултати за официални и подтикват грузинците да демонстрират срещу правителството на Шевардандзе и да се включат в ненасилствена гражданска неподчиненост срещу властите. Главните демократически опозиционни пратии се обединяват с искане за отстраняване от власт на Шевардандзе и за повторно провеждане на изборите.
 
През средата на ноември започват масови анти-правителствени демонстрации по централните улици на [[Тбилиси]], като скоро обхващат почти всички големи градове в Грузия. Младежката организация „Кмара“ („Достатъчно!“ – съответствие на сръбската „Отпор“) и някои други неправителствени организации, като Института за свободи, са активни във всички протестни действия. Правителството на Шевардандзе е подкрепено от Аслан Абшидзе, семи-сепаратистки лидер от автономния регион Аджария, който изпраща хиляди от своите привърженици, за да проведат про-правителствени контра-демонстрации в Тбилиси.
 
== Смяна на властта ==
Line 36 ⟶ 37:
Протестът на опозицията достига своя връх на 22 ноември, когато президент Шевардандзе се опитва да открие новата сесия на парламента. Тази сесия е считана за нелегална от повечето от опозиционните партии. Поддръжници на 2 от тези партии, водени от Саакашвили нахлуват по време на сесията с рози в ръцете си (откъдето идва и името „Революцията на Розите“), прекъсвайки речта на президент Едуард Шевердандзе и принуждавайки го да избяга с бодигардите си. По-късно той обявява извънредно положение и започва да организира войска и полиция близо до резиденцията си в Тбилиси. Елитните военни части обаче отказват да подкрепят правителството. На 23 ноември вечерта Шевердандзе се среща с опозиционните лидери Саакашвили и Зураб Зхвания, за да обсъдят ситуацията в среща организирана от руския външен министър [[Игор Иванов]]. След срещата президентът обявява своята оставка. Това предизвиква еуфория по улиците на Тбилиси. Повече от 100000 протестанти празнуват победата през цялата нощ, съпроводени с фойерверки и рок концерти.
 
Говорителят на парламента Нино Бурджанадзе става президент, до провеждането на нови избори. Върховният съд в Грузия анулира резултатите от парламентарните избори. На 4 януари 2004 г. президентските избори са спечелени от Михаил Саакашвили. На 28 март 2004 г. са проведени нови парламентарни избори, като голямо мнозинство печели подкрепяното от Саакашвили Национално движение – Демократи, а представителите от опозиционни десни партии са малцинство.
 
=== Финансиране на организации, свързани с Джордж Сорос ===
 
Значителен източник на финансиране за Революцията на Розите е била мрежата от фондации и неправителствени организации на американския милиардер и финансист [[Джордж Сорос]]. Сорос дава повече от 43 милиона долара за отстраняването на Шевердандзе. В изказване в [[Тблиси]] през юни 2005, Сорос казва:
 
Ред 53:
 
== В Аджария ==
 
През май 2004 така наречената „Втора революция на розите“ се провежда във [[Батуми]], [[Аджария]]. След месеци на засилено напрежение между правителството на Саакашвили и [[Аслан Абашидзе]] (диктатора на автономния регион), започват протести на хиляди [[аджарци]], мобилизирани от Обединеното национално движение и Кмара срещу политиката на Абашидзе на милитаризация и сепаратизъм.
 
Line 62 ⟶ 61:
 
== Вижте също ==
 
* [[Гражданско неподчинение]]
* [[Гражданска съпротива]]
Line 79 ⟶ 77:
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Rose Revolution}}
* {{икона|en}} Тинатин Кидашели, [http://web.archive.org/web/20060324122521/http://www.iht.com/articles/2004/12/08/edkhidasheli_ed3_.php „Революцията на розите увяхна“], ''Хералд Трибюн&nbsp;— – международна секция'', Париж, 8 декември 2004
 
* {{икона|en}} Тинатин Кидашели, [http://web.archive.org/web/20060324122521/http://www.iht.com/articles/2004/12/08/edkhidasheli_ed3_.php „Революцията на розите увяхна“], ''Хералд Трибюн&nbsp;— международна секция'', Париж, 8 декември 2004
* {{икона|en}} [http://www.usip.org/pubs/specialreports/sr167.html „Революцията на розите в Грузия: преспективата през очите на един участник“], Доклад на американския Институт за мир, юли 2006
* {{икона|en}} Дан Якопович, [http://www.informaworld.com/smpp/content~content=a781239232?words=jakopovich&hash=1255441360 „Революцията на розите“ в Грузия от 2003: изследване на случай на висша политика и действие на отделните политически членове], ''Дебат: Списание за съвременна Централна и Източна Европа'', август 2007.
* {{икона|en}} [http://www.humanrights.ge/index.php?lang=en HumanRights.ge] – онлайн списание, което се обновява ежедневно, заедно с портал върху човешките права в Грузия
* {{икона|en}} Майкъл Бейкър, [http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=74&ItemID=11311 „Регулиращи революции в Източна Европа: полиархия и национално дарование за демокрация“], 1 ноември 2006
 
{{превод от|en|Rose Revolution|433863920}}
 
[[Категория:История на Грузия]]
[[Категория:Ненасилие]]