Разлика между версии на „Мазарачево“

м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
Мазарачево се намира в [[Кюстендилската котловина]], на 11 [[км]] северозападно от град [[Кюстендил]], по течението на река [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], на жп линията [[Кюстендил]] - [[Гюешево]]. С град Кюстендил селото е свързано чрез асфалтов път, отклоняващ се за него в западната част на село [[Соволяно]].
 
Климат - умерен, преходно-континентален.
 
За името на селото има две обяснения. Според едното то произхожда от турските думи "mezar" (гроб) и "agaç" (дърво) т.е. "дърво при което има гроб", според другото - от румънската заемка "mazara" (грах, нахут), т.е. място в което се отглежда грах, нахут.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Соволяно (1949-1958), Община Жилинци (1958-1959), Община Соволяно (1959-1978), Община Драговищица (1978 - 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CC%E0%E7%E0%F0%E0%F7%E5%E2%EE&code=46108&kind=2]
 
== Население ==
Махалата е образувана от 14 по-малки махали, като най-голямата от тях е "Боровица" (населена от родовете Ризови (староселци), Коле Христови (от с. [[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]]), [[род Велкови|Велкови]] (староселци), Баба Николинини, Баба Алтънини (и двата от с. [[Режинци]]), Мангуски, Костадин Христови (от с. [[Дукат (Община Босилеград)|Дукат]]). Останалите махали са: "Абикушин дол" (от родовете-староселци Венкови, Анастасови и Бежулски), "[[Тренчова махала (Ленище)]]", "Рамница" (от един род от с. [[Церовица]]), "Караджина орница" (род Стоилкови от с. [[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]]), "Йовкова" (до връх Орлова чука), "Мишовица" (родове Баба Илинкини и Цековци от Каменица), "Паничарци" (род Никлинци от с. [[Бистрица (Област Кюстендил)|Бистрица]]), "Лоза" (5 рода: Карадаци от с. [[Белут]], Митовци, Лазови, Петревци и Анджакерци), "Липица" (родове Яначкови и Гавазови и един род [[цигани]]), "Благуно" (родове Атанасови (Герови) и Дядо Илиеви (и двата са староселци), "Валявиците" (също Дядо Илиинци) – староселци, "Дренье" (Дядо Атанасови) – староселци и "Синов дол" (от рода Дядо Илиинци).
 
Голяма част от жителите на махалите в Боровица поради липса на достатъчен поминък за преживяване и голяма бедност на няколко вълни се изселват в освободените земи на днешна Североизточна България - в селата на [[Община Търговище|Търговищко]], [[Община Омуртаг|Омуртагско]], [[Община Антоново|Антоновско]], [[Община Шумен|Шуменско]], и по-малко в [[Община Попово|Поповско]]. Те са наричани най-общо [[шопи]] или още кюстендилски шопи. И днес голяма част от техните наследници живеят в този край.
 
=== „Църна река“ („Присоето“) ===
 
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични градища, некропол и крепост в селското землище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. В махалата Делвино (Църна река) в близост до училището в миналото са намирани останки от древни сгради и гробове. Срещу махала Делвино, на десния бряг на р. Бистрица, са намирани следи на старо селище - "Горното Градище". Върху първия тунел на жп линията за [[Гюешево]] се намират останките на друго селище - Долното Градище. Там върху обширна тераса е имало "манастирище", наричано "Свети Петър". В местността Ограня, северно от центъра на селото, в миналото са били разкопани старинни гробове с тухлени похлупаци. В местността Средни рид, на около 1,5 км югоизточно от селото и в нива на махалата Боровица са намирани останки от зидове, направени от камък, тухли и хоросан. На около 300 м над селската църква, по левия склон на река Бистрица, в миналото са открити следи от стара рударска вада.
 
Селото се споменава в османо-турски данъчни документи под имената Мазарач и Делвино ([[1570]]), Мазарадж и Мазарач ([[1576]]). В руска триверстова карта от [[1878]] г. е отбелязано като Мазарачево.
След 9 септември 1944 г. селото се модернизира. Провеждат се мащабни залесителни мероприятия. Увеличават се площите, заето с овощни градини.
 
През [[1956]] г. се учередява [[ТКЗС]] "Димитър Благоев", което по-късно преминава към Обединеното ТКЗС "Стоян Лудев" - с. Соволяно, а през [[1979]] г. е включено в състава на [[АПК]] - с. Драговищица.
 
Центърът на селото е електрифициран през [[1952]] г., а махалите Боровица и Църна река - през [[1972]] г. Селото е водоснабдено през [[1979]] г. Построени са два моста над река Бистрица, нова сграда на Селкоопа ([[1960]]), кооперативни магазини, нови обществени и частни сгради. Асфалтирани са главните улици и шосето за с. Соволяно ([[1980]]).
== Културни и природни забележителности ==
* Православен църковен храм "Свети Никола" от 1885 г.
* [[Оброк|Християнски оброци]]. В селото е имало три християнски оброчища - първото се е намирало в местността "Манастирище", второто в местността "Църквище", третото в местността "Свети Георги", където до вековен дъб е бил побит каменен кръст.
* [[Паметник]] на Любен Харалампиев (роден в с. Мазарачево 21.04.1920 - 05.12.1942), деец на РМС, загинал в сражение с полицията в София.
* [[Пещера]]та "Дрънкалото" - с дължина 17 м и денивелация 9 м;
 
== Редовни събития ==
 
== Личности ==
* Стоян Станков - опълченец;
* [[Стойне Кръстев]] (24.10.1910 - ?), журналист, член на СБЖ, АБПФК, [[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]] (1985);
* Любен Харалампиев (21.04.1920 - 05.12.1942), деец на РМС, загинал в сражение с полицията в София;
 
== Вижте също ==