Уикипедия

Македонска федеративна емигрантска организация: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 22:
}}
 
[[FileФайл:MFO Statute.jpg|мини|250п|Устав на Македонската федеративна организация.]]
 
'''Македонската федеративна организация''' е [[българи|българска]] [[политика|политическа]] [[организация]] на дейци от областта [[Македония (област)|Македония]]. Основно членовете ѝ са бивши [[революция|революционери]] от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Тя е образувана в края на 1920 година със съдействието на правителството на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], като активна роля в нея играят вътрешния министър [[Александър Димитров]] и близкия до него началник на Бюрото за бежанците [[Гьорче Петров]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 158 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
Ред 28:
Към МФО се създава четническа организация Вътрешна македонска федеративна революционна организация (ВМФРО), която води сражения както със сръбски части, така и с чети на ВМРО.
 
== Основаване ==
След Втория велик събор на [[Съюз на македонските благотворителни братства в България|Съюза на македонските братства]] от есента на 1920 година шестдесет делегати, начело с [[Христо Далкалъчев]], [[Никола Юруков]], [[Филип Атанасов]], [[Христо Татарчев]], [[Александър Димитров]], [[Владислав Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]]<ref name="NOM">„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html]</ref> се отцепват от организацията и създават ''Временна комисия на македонските братства в България''.
 
Учредителен конгрес на организацията се свиква в на 4 декември 1921 година и се формулират основните цели на организацията -– независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Легалното крило се нарича Македонска емигрантска федеративна организация (МЕФО), а нелегалното Вътрешна федеративна македонска революционна организация (ВФМРО)<ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.]</ref>
 
== Разцепление ==
[[Файл:International Congresses and the Macedonian Question 1922 Cover.jpg|ляво|мини|250п|{{cite book |title= Международните конгреси и Македонския вѫпрос |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1922 |publisher= Кооперативна печатница „Гутенберг“ |location=София |series=Библиотека на Македонския федеративен комитет № 1 |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= }}]]
Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната ѝ фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. В [[Тирана]] федералистите Филип Атанасов, [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Ангел Попвасилев]], [[Христо Цветков]] и [[Крум Зографов]] се уговарят с [[Александър Протогеров]], от страна на [[ВМРО|автономистите]], за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна ([[Косовски комитет|косовския албански комитет]] на [[Реджеп Митровица]] и [[Бедри Пеяни]]<ref>{{МКЕ|477}}</ref>, с [[Хасан бей Прищина]] и [[Ахмед Зогу]]). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в [[Албания]], за да се разграничават от управляващите среди в [[България]]. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва<ref>Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.</ref>.
 
През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], [[Григор Циклев]], [[Велко Мандарчев]], [[Заре Секулички]] и [[Лазар Тодоров]]. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат [[Филип Атанасов]], [[Никола Юруков]]<ref>Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.</ref> и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров [[Славе Иванов]] и [[Стоян Мишев]]. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от [[Конституционния блок]], и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.<ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.]</ref>
 
Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония, а други преминават на служба към сръбските власти като организацията губи и без това незначителното и влияние сред македонските българи. Впоследствие част от дейците ѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на [[Иван Михайлов]].
 
== Дейност ==
Между 14 – 17 октомври 1922 година чети на [[ВМРО]] начело с [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] окупират [[Неврокоп]] в така наречената [[Неврокопска акция на ВМРО]] и прогонват четата на федералистите на [[Тодор Паница]].<ref>[http://www.bg-history.info/index.php?p=calendar&statiaid=905 ВМРО прогонва федералистите от Неврокоп, от сайта БГ Хистори]</ref> Дееца на федералистката организация [[Григор Циклев]] в [[Кюстендил]] на 17 ноември 1922 година убива [[Велин Алайков]], участник в преговорите между ВМРО и враждебното и&#768;ѝ земеделско [[Правителство на България (40)|правителство]] на [[Александър Стамболийски]]. В отговор ВМРО извършва така наречената [[Кюстендилска акция на ВМРО]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=80 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001</ref>
[[FileФайл:Kongres of MFO 1923.jpg|мини|300п|Табло с участниците на конгреса от 1923 година.]]
 
Федералистите се опитват да получат подкрепата на Коминтерна. Още в 1922 година [[Павел Шатев]] и мисията на Руския червен кръст в България осигуряват контакт на МФО с Москва. През юни 1923 година Филип Атанасов и [[Славе Иванов]] разговарят в Москва с [[Феликс Дзержински]], [[Карл Радек]], [[Георгий Чичерин]] и [[Михаил Трилисер]]. По същото време в Москва е и делегация на ВМРО от [[Михаил Монев]] и [[Димитър Влахов]].<ref>Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 -– 1924, Македония, София, 1992, стр. 101-102.</ref>
 
През януари 1923 година легалната МЕФО се влива в Съюза на македонските братства, като печатните им органи „[[Автономна Македония (1920 - 1923)|Автономна Македония]]“ и „[[Македония (1919 - 1923)|Македония]]“ се сливат и създават „[[Независима Македония (1923 - 1926)|Независима Македония]]“. Впоследствие федералистите основават нов вестник „[[Македонско съзнание]]“, издаван в [[Белград]] и поддържащ [[Балканска федеративна република|проюгославски]] позиции.
 
От друга страна [[Тодор Паница]] се отцепва и основава собствена МФО, като през 1924 година се сближава с автономистите, и заедно с тях взима участие в изготвянето на [[Майски манифест|Майския манифест]] на ВМРО. През 1925 година под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Кралска Югославия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО. ВМРО обезкървавява федералистите като прочиства Пиринска Македония от тях (вижте [[Дъбнишка акция на ВМРО]]), а [[Менча Кърничева]] убива водачът им Тодор Паница. В отговор Гърция и Кралска Югославия създават паравоенните организации [[Гръцки македонски юмрук]] и [[Сдружение против българските бандити]] за борба с ВМРО<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [http://www.promacedonia.org/mni/mni4_3.html]</ref>.
Ред 53:
Междувременно, част от дейците на МФО се присъединяват към [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], а след създаването на [[ВМРО (обединена)]] през 1925 година, МФО практически престава да съществува.
 
== Източници ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1489 "Пътя за независимостта на Македония и умиротворение на Балканите"], Пловдив, 1923 година
* Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
* Устав на Македонска федеративна революционна организация [http://macedonian.atspace.com/knigi/mfro.htm] {{икона|mk}}
* Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 -– 1947), МНИ, София, 2006 г.,470 с.
 
== Бележки ==
<references />
 
Ред 65:
{{Български революционни организации след 1878}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Македонска федеративна организация| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Македонска_федеративна_емигрантска_организация“.