Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии

Отговорен редактор е Христо Томов, а от брой 5 -– Александър А. Карагюлев. На броеве 1 -– 31 и 37 редактор е [[Димитър Ризов]], а на 32 - 34 [[Илия Георгов]]. Печата се в печатницата на К. Т. Кушлев. Отговорник-гарант е Коста Попспирков.

| I || 1 -– 34 || 5 януари 1885 -– 3 септември 1885

На 25 януари 1887 година излиза брой 35 на „Македонски глас“ -– юбилейно издание по повод 25-годишнината от смъртта на [[Димитър Миладинов|Димитър]] и [[Константин Миладинов]]и.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 32.</ref><ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 152.</ref><ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 462.]</ref>

В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от ''Гяур'' (Димитър Ризов). В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов -– „всевъзможните [[Атанас Андреев|Андреевци]], [[Пандели Кисимов|Кисимовци]], [[Стоил Попов (революционер)|Стоил Поповци]]“. Според Гяур по Македонския въпрос трябва да се следват възгледите на Каравелов: „Не се излее ли днешното македонско поколение по указания от Любена калъп, аз не виждам никаква гаранция за политическото съществувание на Българска Македония“. Правилната политика е „борба против чорбаджиите, калугерите, народните изедници, от една страна; [[Балканска федерация|конфедерация]] със съседните нам племена“ и „съзиждане на нашия национален живот върху [[Социализъм|социалистическа основа]]“.

Българският и румелийският печат е критикуван заради позициите му по Македонския въпрос. Гяур в „Нашата политика“ в брой 15 от 13 април 1885 г. пише: „Пръв по тоя въпрос заговори органът на нашата безформена буржоазия -– в. „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“. Като всякога, така и в тоя случай „Марица“ сформирова своето мнение, след като изслуша съветите на хората, които се научили да разсъждават за съдбата на нещастниците от своите кадифени канапета -– „от тези руски кръгове, к оито могат да окажат известно съдействие за успеха на едно македонско движение, няма изгледи на съчувствие“, проблада „Марица“, па и уважаемий руски генерален консул в Пловдив не е съгласен с такова движение“. За подобни позиции са критикувани и „Отечество“ в София и „Народен глас“ и „Съединение“ в Пловдив.<ref name="Боршуков 516"/>

Постепенно вестникът се разочарова и от премиера в София [[Петко Каравелов]], тъй като основно залага на дипломатическите средства за решаване на Македонския въпрос. Критикува „Търновска конституция“ и окръжния управител в Кюстендил [[Никола Славков]], за предполагаемо предаване на четата на [[Адам Калмиков]] -– уводната статия на брой 25 от 25 юни 1885 г.<ref name="Боршуков 516"/>

Вестникът пише и против гръцките -– брой 5 от 31 януари 1885 г., и сръбските претенции в Македония за сметка на българския елемент -– брой 7 от 16 февруари 1885 г.<ref name="Боршуков 516"/> Отразява македонските митинги в Княжеството и Румелия, отразява мисията на майор [[Хенри Тротер]], препечатва текстове на [[Емил дьо Лавеле]] в защита на българите в Македония от чужди вестници, отразява проблемите в Македония.<ref name="Боршуков 517">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=517 }}</ref>

Във вестника публикува първите си статии току-що екстернираният от Русия [[Димитър Благоев]]. В брой 16 от 20 май 1885 г. излиза първата му статия „Балканска федерация и Македония“ -– подлистник с мото „Имеяй уши слышати да слышати“, подписана ''Д. Б''. В следващия брой 17 от 27 април тя е поместена като уводна на френски език.<ref name="Боршуков 517"/> Статията започва с „Една от най-величествените идеи, които са движели когато и да е человечеството, е идеята на международната федерация“. Благоев отхвърля като фикция либералната мисъл -– „принципът на индивидуализма, завещан от XVIII столетие, оказва се несъстоятелен“. Международните отношения трябва да „се регулират от един висш критерий -– от справедливостта“. Авторът пита дали при принципа на индивидуализма, тоест „конкуренцията и експлоатацията“ не е „илюзия индивидуалността на всяка народност?“ Благоев смята, че отношенията между народите трябва са се регулират от „някое учреждение, което да пречи на експлоатацията на народите“, и че „Пътят на съвременния човешки прогрес е този, който води към една всесветска федерация. В него е щастието и силата на народите...“ „В настоящето време, за да достигне един народ най-високо материално и нравствено развитие, каквото позволява науката, необходимо е съюз, колективизъм...“, тоест „за да избегнем робството, необходима е федерация на народностите“ като „Балканската федерация съставлява само част от всесветската. Тази последната преди няколко години намери на Балканския полуостров свои величави апостоли -– Л. Каравелов, Ботев, Левски и др.“ Финалът на статията е вариация върху финала на „Манифеста на Комунистическата партия“: „Народи на Балканския полуостров! Съединете се, догдето не е късно!“<ref name="Боршуков 518">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=518 }}</ref>