Маргарита Унгарска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809875 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 33:
Маргарет и Исаак II Ангел имат двама сина:
* [[Йоан Ангел]]
* [[Мануил Ангел]]
През 1195 г. Исак II Ангел е детрониран от престола от своя брат Алексий III и е хвърлен в тъмница, където е и ослепен. За съдбата на Мария по това време не се знае нищо. Съпругът на Маргарита умира през 1204 г., малко след като пристигането на рицарите на Четвъртия кръстоносен поход прави възможно връщането му на престола. По време на превземането на града от кръстоносците на 13 април 1204 Маргарита е открита да се крие в двореца Вукелеон заедно с бившата имперарица [[Агнес Френска (императрица на Византия)|Анна]] и още няколко знатни византийки.
Ред 40:
През май същата година овдовялата Маргарита се омъжва за един от водачите на кръстоносците - [[Бонифаций Монфератски]], който разчитал, че бракът му с бившата императрица ще увеличи шансовете му да бъде избран за император на новата Латинска империя, която кръстоносците създават върху останките на някогашна Византия. Избирането на Бонифаций обаче е провалено от венецианците, които уреждат избора на Балдуин Фландърски. Вместо императорска корона Бонифаций получава азиатските земи на империята, но ги заменя за Солун и провинциите от континентална Гърция, на чиято територия създава Солунското кралство. Новите земи на Маргарита и Бонифаций се намират в съседство с владенията на брата на Маргарита — унгарския крал Андрей II, от когото двамата вероятно очакват и политическа подкрепа. От Бонифаций през 1207 г. Маргарет ражда един син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]].
В Солун Маргарита управлява като регент на съпруга си по време на военните му походи за завземането на Тесалия. На 4 септември 1207 съпругът на Маргарита е убит от българите на цар Калоян. Според желанието на Бонифаций властта в Солун е завещана на малолетния Деметрий, за регент на когото е назначена Маргарита. Властта на Маргарита обаче се оказва крехка, срещу нея и сина
Маргарита остава в Солун до 1216 г., когато умира император Хенрих. Новият латински император [[Пиер дьо Куртене|Петър дьо Куртене]] застава на страната на маркиза на Монферат Вилхелм II, когото кани в Солун на тръгване от Италия. При това положение Маргарите предпочита да се завърне в родната Унгария, въпреки че синът
В Унгария Маргарита се омъжва за Николай дьо Сен Омер, лорд на Беотия. От Николай Марарита има поне две деца:
* Бела дьо Сен Омер
* Гийом дьо Сен Омер
В продължение на няколко години Маргарита упорито отказва да изостави православието и да приеме отново католицизма. Папа Инокнтий III я поздравява с обширно послание, когато тя най-накрая преминава в католицизма през 1208 г.
Маргарита е била все още жива през 1223 г., откогато датира едно писмо на папа Хонорий, с което собствеността на Маргарита била поставена под закрилата на светия престол, а към владенията
{{цитат|Хонорий епископ, слуга на слугите божии. На възлюбената в Христа наша дъщеря Маргарита, някога сияйна Константинополска императрица, поздрав и апостолическа благословия... Прочее, възлюбена в Христа дъще, посрещайки с признателно одобрение твоите справедливи искания, приемаме под закрилата на свети Петър и под наша закрила твоята особа заедно с всичко, което при тия обстоятелства притежаваш или в бъдеще по справедлив начин с божия помощ ще можеш да придобиеш, и особено кастела Кеве заедно с цялото население, доходите, привилегиите и добивите...Затова никой и т.н. да не смее да наруши нашето покровителство и подкрепа. Предадено в Латеран на 30 март 1223. През седмата година от нашето първосвещенствуване<ref>Латински извори за българската история. БАН, 1958. 30 с.</ref>.}}
{{Уикиизточник|Писмо на папа Хонорий III до Маргарита, някогашна Константинополска императрица}}
Ред 56:
<references/>
== Допълнителна литература ==
* {{cite journal| url = http://www.pau.krakow.pl/Antemurale/tomy/Antemurale_III_1956.pdf | last= '''Tautu''' | first = Luigi | title = Margherita di Ungheria, imperatrice di Bisanzio | journal = Antemurale | volume = III | year = 1956 (Repr. Phot. 1969) |pages= 51 - 79 | lang = it | publisher = Institutum Historicum Polonicum Romae | location = Rome | accessdate = 2018-02-05}}
* {{ cite book | title = Die Register Innocenz’ III. 13. Jahrgang (1210/1211). Texte und Indices | last ='''Sommerlechner'''| first = Andrea | last2 = '''Weigl''' | first2=Herwig | coauthors = Murauer, Rainer, Hageneder, Othmar & Selinger, Reinhard | publisher= Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften | place = Wien | year= 2015| url = http://www.oapen.org/search?identifier=578179 | isbn = 978-3-7001-7671-8 | doi = 10.26530/OAPEN_578179 | lang = de}}
{{СОРТКАТ:Унгарска, Маргарет}}
[[Категория:Византийски императрици]]
|