Мардоний: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Генерал на Дарий: ; форматиране: 8 интервала, заглавие-стил, интервал, тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Мардоний''' (роден (?), умира [[479 пр.н.е.]]) е пълководец и военачалник на [[Персийска империя|Персия]] през царуването на Дарий I и сина му [[Ксеркс I]] и участва в най-значителните битки по времето на [[Гръко-персийски войни|Втората гръко-персийска война]]. Загива в [[Сражение при Платея|битката]] при [[Платея]], която слага края на персийските инвазии в [[Древна Гърция]].
== Произход ==
Мардоний е син на [[Гобрий]], персийски благородник помогнал на [[Ахемениди|ахеменидския]] принц [[Дарий I|Дарий Велики]] да се възкачи на престола. Гобрий е един от седмината убийци на предишния цар [[Гаумата]] (лъже-Смердис)<ref>'''I. Campos.''' Reyes y Magos en la religión irania antigua: control ideológico de la reforma zoroastriana. en L. Hernández y J. Alvar, Jerarquías religiosas y control social. Valladolid, 2004:pp. 87-94. </ref>. Този Гаумата е претендент за престола, който в отсъствието на цар [[Камбиз II]] по време на похода му в Египет, претендирайки да е по-малък негов брат, посяга на короната при вестта за гибелта на персийския цар на път за [[Пасаргадае]]. Гобрий и групата му посичат Гаумата през октомври [[521 пр.н.е.]] После съюзът му с новия владетел е затвърден с династични бракове: (1) Дарий взима за жена дъщерята на Гобрий, (2) Гобрий - сестрата на Дарий, a Мардоний става зет на [[Дарий I]] като (3) се жени за дъщеря му [[Артозостра]].
== Военна кариера ==
=== Генерал на Дарий ===
* '''Първа гръко-персийска война'''
Дарий назначава Мардоний за генерал и след потушаването на гръцкото [[Йонийско въстание|въстание в Йония]] през [[492 пр.н.е.]] го изпраща да накаже гръцкия [[полис]] (град-държава) [[Атина]] за помощта, която атиняни били оказали на йонийците. По пътя си към Атина Мардоний използва армиите си да свали от власт местните персийски [[тиран]]и в Йония и да наложи [[демокрация|демократично]] управление, действие, което изненадало гърците. Историците твърдят, че този негов акт не е бил от великодушие или свободомислие, а е бил премерена стъпка, за да подсигури мира в провинцията и избегне бъдещи въстания след изтеглянето на персийските войски от района.<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Hdt.+6.43.1 Herodotus 6, 43]</ref> След това с флота прекосява [[Хелеспонт]]а (Дарданелите).
::'''Победи в Тракия и Македония'''
Ред 16:
Дарий го освобождава от командуването и назначава на негово място [[Датис]] и [[Артаферн]] да предвождат нападението срещу Гърция през [[490 пр.н.е.]]. Независимо от първоначалните успехи на тези двамата и покоряването на виновника за началото на йонийските въстания през 502 г. пр.н.е. – град [[Наксос]] (днес град Хора на остров Наксос), а след това и полиса [[Еретрия]] на западния бряг на остров [[Евбея]], те претърпяват поражение на Маратонското поле. (виж: [[битка при Маратон]]).
=== Генерал при Ксеркс ===
::'''Военен съветник на Ксеркс'''
Мардоний възвръща благосклонността на двореца след възкачването на престола на сина на Дарий, [[Ксеркс I]], негов братовчед и шурей. Първоначално Ксеркс не възнамерява да поднови конфликта с Гърция, но Мардоний постоянно го подтиква към война, за да отмъстят поражението на Дарий при Маратон. На това настоятелно поведение на Мардоний се противопоставят съветниците на Ксеркс и най-вече [[Артабан]], който настоявал за по-голяма предпазливост по въпроса. Херодот по понятни причини изобразява Мардоний като "зъл гений" и лош съветник на Ксеркс, (за разлика от други добри съветници, чиито съвети обаче Ксеркс не последва), с твърдението, че Мардоний просто е целял да стане
* '''Втора гръко-персийска война'''
Мардоний присъства и на [[битка при Термопилите|битката при Термопилите]]. След победата на [[Леонид I|Леонид]] и неговите 300 [[спарта]]нци Персия насочва силите си към Атина и претърпява морско поражение в [[битка при Саламин|битката при Саламин]]. Опитите му да убеди Ксеркс да остане в Гърция и продължи офанзивата на юг са безуспешни. Ксеркс се изтегля в Азия, оставяйки Мардоний като губернатор на завладените на север от Атина територии. Мардоний покорява Македония и поставя във васално положение цар [[Александър I Македонски]], но верен на родословието си Александър предупреждава атиняните за надвисналата опасност и им съобщава плановете на Мардоний да зароби Гърция. Мардоний оплячкосва Атина, опразнена преди битката при Саламин и сега им предлага да се завърнат града, който той ще им помогне да ремонтират и благоустроят в замяна на примирие, но гърците се приготвят за друга битка и отхвърлят примирието.
[[
::'''Гибелта на Мардоний'''
Мардоний се приготвя да се срещне с враговете си на полесражението, макар другите персийски пълководци да го съветват да се откаже. [[Артабаз II|Артабаз]], който подобно на Артабан премервал не само числеността на противника, но и тактическите му умения, посъветвал Мардоний, че при все численото преимущество на персите, гърците имат предимства поради факта, че защитават дома си и познават терена. В последвалата битка при Платея, Мардоний пада убит от ръката на спартанеца Аимнет, който разбива с камък главата му. Войската е изтребена, а оцелелите са пленени. Това е последното гръко-персийско сражение от Гръко-персийките войни.
== В поп-културата ==
* Във филма ''[[300 Спартанци]]'' (1962), ролята на Мардоний е изпълнена от гръцкия актьор Никос Папаконстантину.
== Справки ==
* Херодот
== Външни препратки ==
Ред 39:
== Източници ==
<references />
{{Превод от|en|Mardonius|264588566 }}▼
[[Категория:Персийци]]
[[Категория:Военни дейци]]
▲{{Превод от|en|Mardonius|264588566 }}
| |||