Мария Антиохийска: Разлика между версии

| изображение за личността= [[КартинкаФайл:Maria of Antioch.jpg|200п]]

През [[1160]] г. след като вторият съпруг на Констанс Антиохийска, Рейналд Каталонски, е пленен от арабите на Мах ал Дин, халифа на Алепо, Констанс запазила управлението на Антиохия за себе си. Срещу нея обаче се обявили бароните, които подкрепяли сина ѝѝ, [[Боемунд III Антиохийски|Боемунд III]]. С помощта на йерусалимския крал Балдуин III бароните в Антиохия отстранили Констанс и предали регентския пост на богатия и властен латинския патриарх на Антиохия, който е и политически опонент на Констанс. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Манул Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните.

През [[1151]] г. император [[Мануил I Комнин]] вече е вдовец (съпругата му [[Берта фон Зулцбах|Ирина]] умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в [[Йерусалим]], за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и [[Мелисенда Триполитанска]], дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и [[Ходиерна Йерусалимска]]. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус, Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския ѝѝ произход. По съвет на Балдуин III, Мелисенда и брат ѝѝ Раймонд III Триполитански се заемат със събиране на огромна зестра, включваща и богати подаръци от Ходиерна и сестра ѝѝ кралица [[Мелисенда Йерусалимска]]. Византийските посланици обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е достига мълвата за съмнителния произход на Мелисенда, чиято майка e подозирана в изневяра. Така [[Мануил I Комнин]] се спира окончателно на Мария Антиохийска. Това обижда Раймонд III Триполитански, който в отговор напада о-в Кипър.

Междувременно една византийска делегация начело с Алексий Комнин и префекта на Константинопол, Йоан Каматер, пристига в Антиохия, за да уговори условията за бъдещия брак между императора и антиохийската принцеса. През септември [[1161]] г. от пристанището Св. Симеон, Мария Антиохийска потегля за [[Константинопол]]. [[Мануил I Комнин]] и Мария Антиохийска са венчани в катедралата "Св. София" в [[Константинопол]] на [[24 декември]] [[1161]] г.

След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името Ксения, но в действителност управлява като регент на сина си [[Алексий II Комнин]].<ref name="Romanis">Garland, Lynda, & Stone, Andrew, [http://www.roman-emperors.org/maryant.htm "Maria of Antioch, Byzantine Empress", ''De Imperatoribus Romanis'']</ref> Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни обожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Със западния си произход и италианските си маниери, Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството и&#768;ѝ е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената и&#768;ѝ дъщеря, [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Порфирогенита]] и съпругът и&#768;ѝ, кесарят Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин, Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.

Принуден от [[Андроник I Комнин|Андроник]], малолетният Алексий II Комнин подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което [[Андроник I Комнин|Андроник]] заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от етериарха [[Константин Трипсих]] и евнуха [[Птеригеонит]], след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж.<ref>Niketas Choniates, ''Histories'' pp. 267-269 van Dieten; cf. [[Eustathius of Thessalonica|Eustathios of Thessalonica]], ''Sack of Thessalonica''.</ref> Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, завързана в чувал..<ref>[[Roger of Howden]], ''Annals'' 1180.</ref> След смъртта и&#768;ѝ [[Андроник I Комнин|Андроник]] се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така [[Андроник I Комнин|Андроник Комнин]] узурпира цялата власт в империята.

== Източници ==

* Lynda Garland, ''Byzantine Empresses: Woman and Power in Byzantium, AD 527-1204''. Routledge, 1999.

* [[Стивън Рънсиман|Steven Runciman]], ''A History of the Crusades, Vol. II: The Kingdom of Jerusalem''. Cambridge University Press, 1952.

* Warren Treadgold, ''A History of the Byzantine State and Society''. Stanford University Press, 1997.

* ''O City of Byzantium, Annals of [[Никита Хониат|Niketas Choniatēs]]'', trans. Harry J. Magoulias. Wayne State University Press, 1984.

* [[Йоан Кинам|John Cinnamus]], ''Deeds of John and Manuel Comnenus'', trans. Charles M. Brand. Columbia University Press, 1976.

* [[Вилхелм Тирски|William of Tyre]], ''A History of Deeds Done Beyond the Sea'', trans. E. A. Babock and A. C. Krey. Columbia University Press, 1943.