Мария Фьодоровна (София-Доротея): Разлика между версии

| изображение за личността=[[ImageФайл:Мария Фёдоровна (жена Павла I).jpg|260px]]

== Вюртембергска принцеса ==

Мария Фьодоровна е родена на [[25 октомври]] [[1759]] г. в [[Шчечин]], като принцеса '''София Доротея Августа Луиза Вюртембергска'''. Тя е най-възрастната дъщеря и трето от общо осемте деца на [[Фридрих II Ойген]], [[херцог]] на Вюртемберг, и [[Фредерика Доротея от Бранденбург-Швет]]. Когато е на десет семейството и&#768;ѝ се премества в наследствения замък Мьомпелгард до [[Базел]], тогава в херцогство Вюртемберг, а сега в областта [[Елзас]], [[Франция|Франция.]]<ref name = "Massie">Massie, Suzanne. Павловск.</ref> Мьомпелгард е седалище на най-младия клон на [[династия]]та Вюртемберг и важен културен център, в който се съсредоточават много интелектуалци и политически фигури от обкръжението на радителите и.&#768;̀<ref name = "Waliszewski"> Waliszewski, Kazimierz. Павел Първи.</ref>

[[КартинкаФайл:Maria Feodorovna by Voille (1792, Pavlovsk).jpg|мини|leftляво|София-Доротея Вюртембергска]]

София е сгодена за Лудвиг Хесенски, брат на първата съпруга на Павел. Но когато руският престолонаследник овдовява през [[1776]] г., пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] предлага София-Доротея за втора съпруга на Павел. Бившият годеник на София получава парична компенсация за разтрогването на годежа. Така седемнадесетгодишната София-Доротея е избрана един ден да стане руска императрица. Когато майка и&#768;ѝ се оплаква от нещастната съдба на много руски монарси, София отговаря, че единствената и&#768;ѝ грижа е да се издигне в новата си родина по-бързо и успешно.

[[Екатерина Велика]] посреща ентусиазирано предложението на краля на Прусия, тъй като вюртембергската принцеса има не само нейното високо образование, но носи и рождено и&#768;ѝ име. Фридрих II урежда брака и София Доротея е поканена в [[Берлин]], където пристига и царевичът Павел. Двамата се срещат за първи път на официална вечеря, давана в чест на неговото пристигане. София умира от нетърпение да разбере, че намеренията на Павел са сериозни, поради което по време на първия им разговор тя е изключително пряма с него. На другия ден София признава, че е силно влюбена в руския престолонаследник. Павел е толкова впечатлен от вюртембергската принцеса, колкото и тя от него. Той признава, че е намерил годеница, за каквато дори и не е мечтал. Двамата се влюбват от пръв поглед.<ref name = "Lincoln">Lincoln, W. Bruce. ''Романови: Самодръжци Всерусийски''.</ref>

Малко след като пристига в [[Петербург]] през септември 1776 г., София-Доротея приема [[Православие|православиетоправославие]]то и променя името си на Мария Фьодоровна. Омъжва се за Павел на [[26 септември]] 1776 г. и получава титлата ''Велика руска [[княгиня]]''.

== Велика руска княгиня ==

[[КартинкаФайл:Pavlovsk palace.jpg|мини|250px|Дворецът в Павловск]]

През декември [[1777]] г. Мария Фьодоровна ражда първото си дете, бъдещият цар [[Александър I (Русия)| Александър I]]. Само три месеца след раждането Екатерина отнася новороденото, за да го отгледа без намесата на родителите му. Когато през април [[1779]] г. Мария ражда втория си син, Екатерина прави същото. Това поражда силна враждебност у Мария, тъй като на нея и съпруга и&#768;ѝ са позволени само седмични посещения при децата им. През следващите четири години двойката няма деца.

Лишена от оглеждането на синовете си, Мария Фьодоровна се заема със себе си като зпочва да декорира двореца [[Павловск (Воронежка област)|Павловск]], който и&#768;ѝ е подарък от императрица Екатерина по случай раждането на първия и&#768;ѝ внук. Благодарение на усилията си Мария създава един от най-красивите културни паметници на Русия.

== Личността на Мария Фьодоровна ==

Мария Фьодоровна не е голяма красавица, но е висока, справедлива, малко [[Късогледство|късогледа]], но изключително здрава.<ref name = "Waliszewski" /> Осанката и&#768;ѝ е величествена, а самата тя обича пищността и церемониите на дворцовия живот. Има чувство за разкош и страст към малките дворцови [[Интрига|интриги]]. Заради своята издръжливост тя е способна да прекара цял ден в пълно облекло, без да си даде почивка от умората, като натоварва по същия начин целия си антураж, и постоянно се придържа към етикета дори и в най-интимните моменти на семейния си живот.

Нетипично за Романови, Мария е много пестелива – рядка черта за една принцеса по това време, но все пак тя произлиза от семейство, което дълго време е незначителна издънка на рода Вюртемберг. Пестеливостта и&#768;ѝ е толкова голяма, че като Велика княгиня тя не се срами да си присвои дрехите на покойната съпруга на мъжа си и обсъжда с придворните си дами твърде тесните пантофки на Наталия Алексеевна.<ref name = "Waliszewski" />

== Пътешествия в чужбина ==

Павел и Мария молят Екатерина да им позволи да предприемат пътешествие из [[Западна Европа]]. През септември [[1781]] г. под псевдонимите „граф и графиня Северни“, наследникът на руския престол и съпругата му предприемат пътешествие, което продължава четиринадесет месеца и ги отвежда в [[Полша]], [[Австрия]], [[Италия]], [[Франция]], [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Германия]]. В [[Париж]]<ref name = "Ragsdale"> Ragsdale, Hugh. Цар Павел и въпросът за лудостта.</ref> прави силно впечатление, а в Австрия [[Йозеф II]] придружава Мария, оказвайки и&#768;ѝ по-голяма чест отколкото на Павел.

[[КартинкаФайл:Maria Fedorovna by Borovikovsky (18 c, Astrakhan museum).jpg|мини|leftляво|200px|Мария Фьодоровна като руска императрица]]

== Последни години при Екатерина Велика ==

Близките отношения на Павел с придворната дама на Мария, Екатерина Нелидова, са първото препятствие в брака на великата княгиня. Платоничната, както самият Павел я нарича, връзка на царевича с Нелидова наранява дълбоко Мария, тъй като Екатерина Нелидова е нейна близка приятелка. Няколко години отношенията на великата княгиня с Нелидова са обтегнати, но накрая Мария Фьодоровна преглъща обидата и заедно с Нелидова се опитва да успокоява все по-изнервения и нестабилен Павел. Великата княгиня записва всичко в своите дневници, които след смъртта и&#768;ѝ са унищожени от [[Николай I (Русия)|Николай I]].

== Руска императрица ==

След дванадесет години в сянка смъртта на [[Екатерина Велика]] през [[1796]] г. позволява на Мария Фьодоровна да поеме ролята на императрица на Русия. По времето на Екатерина Мария няма възможност да се намесва в държавните дела, докато самият Павел е държан на страна от тях. Едва след възкачването на Павел на престола Мария Фьодоровна започва да играе все по-активна роля в [[политика]]та.<ref name = "Waliszewski" /> Влиянието и&#768;ѝ над Павел е огромно и в доста случаи – благотворно. Тя се възползва от влиянието си, за да помага на приятелите и да отмъщава на враговете си.

Мария има изключителен вкус. Дворците в Гатчина и [[Царское село]], [[Зимен дворец|Зимният дворец]] и [[Ермитаж]]ът са декорирани и обзаведени по неин вкус. Обича изкуството и го покровителства постоянно. Най-големият и&#768;ѝ принос към Русия е основаването на първото [[девическо училище]] и много други благотворителни организации. Тези институции оцеляват до [[Октомврийската революция]] през [[1917]] г. Като императрица тя успява да помогне на много свои бедни роднини, включително и на брат си Александър Вюртембергски, някои от които са поканени в Русия.

[[КартинкаФайл:Maria Fedorovna by Vigee-Lebrun.jpg|мини|200px|Императрица Мария Фьодоровна. Портрет от големия син салон на двореца „Петерхоф“]]

Въпреки че с Павел вече не са толкова близки както някога, Мария запазва добри и топли отношенията си с него. Te обаче пострадват много през последната година от управлението на съпруга и&#768;ѝ. След раждането на последното им дете през [[1798]] г. императорът започва връзка с деветнадесетгодишната Анна Лопухина, като и този път той твърди, че отношенията им са невинни и имат по-скоро „бащински“ характер.

== Императрица майка ==

В нощта на убийството на съпруга си Мария Фьодоровна се опитва да повтори примера на Екатерина Велика и се обявява за императрица и наследница на престола на Павел, като се основава на факта, че е била коронована заедно с него. Няколко дни синът и&#768;ѝ [[Александър I (Русия)| Александър I]] се опитва да я убеди да се откаже от намеренията си, тъй като няма реална подкрепа зад себе от нито една [[партия]] в двора. Известно време след това, когато синът и&#768;ѝ я посещава, като мълчалив упрек към сина си Мария Фьодоровна винаги поставя между двамата ковчеже с окървавената пижама, носена от Павел в нощта на убийството му. Въпреки това отношенията между двамата успяват да се възстановят и благодарение на Александър Мария Фьодоровна, която овдовява само на четиридесет и две години, запазва най-високото място в руския двор след това на сина си. Доказателство за това е фактът, че по време на официалните церемонии тя върви, хванала под ръка сина си, докато съпругата му, императрица [[Елизавета Алексеевна]], се движи зад нея. Този обичай, императрицата майка да се ползва с предимство пред съпругата на управляващия цар, е необичаен за руския двор и обтяга отношенията между Мария и снаха ѝ.

Мария Фьодоровна не само запазва най-престижния женски ранг в империята, но продължава да управлява благотворителните организации, контролира кредитната банка и се радва на значителни доходи, които и&#768;ѝ позволяват да поддържа висок стил на живот.<ref name = "Troyat">Troyat, Henri. Александър Руски.</ref> Апартаментът и&#768;ѝ е обзаведен с най-скъпата и луксозна мебелировка. Имитирайки стила на Екатерина Велика, Мария посещава [[Военен парад|военните паради]], облечена с военна униформа и накичена с ордени по гърдите си.<ref name = "Troyat" /> Разточителният начин на живот на Мария Фьодоровна, която се облича пищно и е заобиколена от множество придворни дами и шамбелани, е в контраст със семплия дворцов живот при Александър I, чиято скромност, заедно със затворения характер на съпругата му, не съвпадала със старото екатериненско великолепие на Мария Фьодоровна.<ref name = "Troyat" />

[[КартинкаФайл:Kügelgen Maria Fjodorowna@Weimar Schlossmuseum.JPG|мини|leftляво|200px|Мария Фьодоровна през 1801 г.]]

Бъдещето и образованието на по-малките и&#768;ѝ деца са главна грижа за Мария Фьодоровна през първите години след смъртта на Павел. Мария е грижовна и любяща майка и въпреки че Екатерина и&#768;ѝ е отнела двете най-големи деца, тя изгражда близки отношения с тях, каквито има с по-малките си синове и дъщери. Те остават искрено привързани към нея.<ref name = "Massie" /> [[Александър I (Русия)|Александър I]] и&#768;ѝ позволява да придобие тотален контрол над бъдещето на по-малкия му брат, бъдещия [[Николай I (Русия)|Николай I]], и великия княз [[Михаил Павлович|Михаил]]. Тя напразно се опитва образованието им да надмине това, което Екатерина дава на Александър I и брат му [[Константин Павлович|Константин]], но не успява да избере подходящи учители за Николай и Михаил. Когато децата и&#768;ѝ порастват, царицата майка води непрекъсната кореспонденция с тях, но поради хладния характер на Мария, тя остава напълно дистанцирана.

Поради високото положение на Мария Фьодоровна в двора дворецът и&#768;ѝ в Павловск става средоточие на видни петербургски политици, но опитите и&#768;ѝ да влияе над политиката на сина си не се увенчават с успех. Тя остро се противопоставя на всеки опит на Александър I да се споразумее с [[Наполеон Бонапарт]].<ref>Troyat, Henri, '' Alexander of Russia'', p. 119.</ref> В това отношение Мария остава твърда и непоклатима. Когато френският император предлага да се омъжи за най-малката и&#768;ѝ дъщеря, [[Анна Павловна]], Мария Фьодоровна твърдо се противопоставя на това.<ref>Troyat, Henri, '' Alexander of Russia'', p. 123.</ref> Дворецът и&#768;ѝ става център на антинаполеоновски настроения по време на [[Наполеоновите войни]], така че тя си остава докрай жесток враг на Бонапарт.

Мария Фьодоровна умира на [[5 ноември]] [[1828]] г. в Павловск. След смъртта си тя продължава да бъде почитана от своите наследници, а за бъдещите руски царици Мария Фьодоровна си остава пример за подражание. Дворецът в Павловск, в който тя прекарва голяма част от живота си, е запазен от наследниците и&#768;ѝ така, както тя го оставя, и се превръща в семеен музей. Първоначално, според волята и&#768;ѝ, той е предаден на сина и&#768;ѝ, великия княз [[Константин Павлович]], чиито наследници живеят в него до [[1917]] г.

== Наследници ==

* [[Александър Павлович]] (1777 – 1825) – бъдещият император [[Александър I (Русия)|Александър I]]

* [[Константин Павлович]] (1779 – 1831)

* [[Александра Павловна]] (1783 – 1801)

* [[Елена Павловна]] (1784 – 1803)

* [[Мария Павловна]] (1786 – 1859)

* [[Екатерина Павловна]] (1788 – 1819)

* [[Олга Павловна]] (1792 – 1795)

* [[Анна Павловна]] (1795 – 1865), кралица на [[Нидерландия]]

* [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] (1796 – 1855) – бъдещият император[[Николай I (Русия)|Николай I]]

* [[Михаил Павлович]] (1798 – 1849)

== Произход ==

|14= [[Фридрих Вилхелм I| Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия]] <br/>(1688 – 1740)

== Библиография ==

== Източници ==