Марина Цветаева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртъв линк |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 23:
}}
'''Марина Ивановна Цветаева''' е [[Русия|руска]] [[поезия|поетеса]] и [[писателка]], един от най-оригиналните руски поети на [[20 век]], творчеството
Баща
== Биография ==
Марина Цветаева е родена на [[8 октомври]] [[1892]] г. в [[Москва]], в семейство на [[Иван Цветаев]] - [[филолог]], [[изкуствовед]] и основател на [[Пушкински музей (Москва)|Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“]]. През [[1908]] г. завършва гимназия в Москва, заминава за [[Париж]], посещава лекции по [[старофренска литература]] в [[Сорбоната]].
От [[1911]] г. живее в Коктебел, [[Крим]], общува с [[Волошин]] и [[Бели]]. През януари [[1912]] г. се омъжва за офицера Сергей Ефрон, а през септември се ражда дъщеря им Ариадна. През [[1917]] г. се връща в Москва. През [[1920]] г. на тригодишна възраст умира втората
[[
През [[1922]] г. емигрира заедно с първата си дъщеря в [[Берлин]], по-късно живее в [[Прага]], а от [[1925]] г. се установява в Париж.
През [[1931]] г. съпругът
Поради настъплението на [[нацистите]] е евакуирана от Москва през [[август]] [[1941]] г. в Елабуга ([[Татарстан]]), кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на [[31 август]] 1941 г., като точното място на гроба
== Творчество ==
[[
През [[1910]] г. издава свой поетичен сборник „Вечерен албум“. През 1912 г. публикува книгите „Вълшебен фенер“ и „От две книги“. В периода 1915-1916 създава поетичните цикли „Стихове за Москва“, „Безсъници“, „Стенка Разин“, „Стихове към Блок“ и „На Ахматова“.
Публикува сборника „Версти“ (1921), създава поемите „На червен кон“, „Егорушка“ (1921), „Юнак“ (1922), завършва циклите „Ученик“, „Раздяла“, „Блага вест“ (1921), „Преспи“ и „Дървета“ (1922).
В Берлин излиза книгата
През 1928 г. издава книгата „След Русия“. Следват поетичните цикли „На Маяковски“ (1929), „Стихове към Пушкин“ (1931),„Маса“ (1933), „Надгробен камък“ (1935), „Стихове към сирака“ (1936) и „Стихове към Чехия“ (1939).
Ред 57:
** ''Том 2: Автобиографична проза'', 451 с.
* ''Ловецът на плъхове''. София: Христо Ботев, 1992, 168 с.
* ''Така се вслушват''. Превод от руски
* ''Страх от оскърбление''. Превод от руски
== Външни препратки ==
| |||