Мария Аделаида Савойска: Разлика между версии

С подписването на договора от Торино ([[29 август]] [[1696]] г.), с който бащата на Мария-Аделаида поема ангажимент да подкрепи Франция в [[деветгодишната война]], е уреден и брак между Мария-Аделаида и бургундския херцог Луи -– най-големия внук на Луи XIV. По предложение на маршал Дьо Фльори, Мария-Аделаида е изпратена във Франция, за да получи по-високо образование, преди да се омъжи за френския принц.

Мария-Аделаида използва влиянието си над краля, за да пречи на противниците си в двора да постигнат своите цели. Като най-голям противник на савойската принцеса се очертава [[Луиза-Франсоаз Бурбонска|херцогиня Дьо Бурбон]], която е призната извънбрачна дъщеря на краля от мадам Дьо Монтеспан. Херцогиня Дьо Бурбон се опитва да уреди брак между дъщеря си и херцога на Бери - Шарл, който е девер на Мария-Аделаида. Мария-Аделаида обаче успява да убеди краля да ожени внука си за първата ѝ братовчедка - [[Мария Луиза Елизабет Орлеанска]]. Влиятелната Мария-Аделаида има принос и за изпадането в немилост на херцога на Вандом -– един от великите френски военачалници по онова време.

През април 1711 г. от шарка умира свекърът на Мария-Аделаида -– великия дофин Луи. Като негов негов най-голям син Луи Бургундски става наследник на френската корона и получава титлата Дофин на Франция, а Мария-Аделаида става нова дофина на Франция.

През февруари 1712 г. намиращият се все още в траур френски двор се мести във Фонтенбло, където Мария-Аделаида вдига температура, която бързо преминава в шарка. След обилно кръвопускане и повръщане 26-годишната дофина умира във Версай на [[12 февруари]] [[1712]] г. Смъртта ѝ шокира краля и съпругата му, която пише в мемоарите си, че Мария-Аеделаида е втората жена, която кралят някога е обичал истински (първата е Анна Австрийска -– майката на краля). След смъртта на дофината дворът се премества в Марли, за да избегне по-нататъшно разпространение на заразата. В Марли обаче умира и съпругът на Мария-Аделаида.

Нов наследник на престола се оказва най-възрастният син на Мария-Аделаида -– херцогът на Бретан. Той обаче умира през март 1712 отново от шарка. Единственият оцелял от епидемията се оказва по-малкият син на Мария-Аделаида -– бъдещият крал Луи XV, който е заключен в апартамента си заедно с гувернантката си, за да избегне кръвопускане до смърт, каквото лекарите са приложили преди това на брат му.