Разлика между версии на „Мравчена киселина“

м
интервал; козметични промени
м (Замяна на ш. Бел1 с references)
м (интервал; козметични промени)
! {{chembox header}} | Мравчена киселина
|-
| align="center" colspan="2" | [[ImageФайл:Formic acid.svg|150px|Структура на мравчената киселина]][[ImageФайл:Formic-acid-3D-vdW.png|150px|3D модел на мравчената киселина]]
|-
 
 
== Свойства ==
Мравчената киселина е разтворима във [[вода]] и в повечето полярни [[органична химия|органични]] [[разтворител]]и и е донякъде разтворима във [[въглеводород]]и. Във въглеводороди и когато е във вид на пара, молекулите ѝѝ не остават в свободно състояние, а се образуват [[водородна връзка|водородно свързани]] димери. В газово състояние това водородно свързване води до сериозни отклонения от [[закон на идеалния газ|закона на идеалния газ]]. Течната и твърдата мравчена киселина се състоят на практика от безкрайна мрежа от молекули, свързани с водородни връзки.
 
Много от свойствата на мравчената киселина не се различават от тези на другите карбоксилни киселини, въпреки че при нормални условия тя не би образувала нито [[ацилхлорид]], нито [[анхидрид]]. Доскоро всички опити да се получи която и да е от тези производни са водили до получаване на въглероден диоксид вместо очакваното. Сега е разкрито, че анхидридът може да се получи от реакция на формилфлуорид с натриев формиат при -78&nbsp;°C, а хлоридът – чрез преминаване на хлороводород през разтвор от 1-формимидазол в монохлорметан при -60&nbsp;°C.<ref name="methylformanilide" /> Топлината също може да накара мравчената киселина да се разпадне до въглероден оксид и вода. Мравчената киселина притежава и някои от [[редукция (химия)|редуктивните]] свойства на [[алдехид]]ите.
 
Мравчената киселина е уникална между карбоксилните киселини по способността си да участва в реакции на добавяне с [[алкен]]и. Мравчената киселина и алкените лесно реагират и образуват формиатни [[естер]]и. В присъствие на определени киселини като [[сярна киселина|сярна]] и [[флуороводородна киселина|флуороводородна]], обаче настъпва един вариант на [[реакция на Кох|реакцията на Кох]] и мравчената киселина се съединява с алкена, за да образува по-дълга карбоксилна киселина.
:[[метанол|CH<sub>3</sub>OH]] + [[въглероден монооксид|CO]] → [[метилформиат|HCOOCH<sub>3</sub>]]
 
В промишлени условия тази реакция се провежда в течна фаза при повишено налягане. Типични условия за нея са 80&nbsp;°C и 40 atm. Най-широко използваната основа е [[натриев метоксид]]. Мравчена киселина се получава след [[хидролиза]] на метилформиата:
 
:[[метилформиат|HCOOCH<sub>3</sub>]] + [[вода|H<sub>2</sub>O]] → HCOOH + [[метанол|CH<sub>3</sub>OH]]
Основната употреба на мравчената киселина е като [[консервант]] ([[Хранителни добавки|E236]]) и [[бактерия|антибактериално]] средство във фуражи за селскостопански животни. Когато се напръска върху прясно [[сено]] или друг [[фураж]], тя спира известни процеси на гниене и така фуражът запазва хранителната си стойност по-дълго, поради което се използва широко за запазване на зимните фуражи за [[едър рогат добитък]]. В птицевъдството тя понякога се добавя към фуража, за да убие бактериите [[салмонела]]. Други употреби:
 
* [[Пчелар]]ите използват мравчена киселина за [[акарицид]] срещу акара [[Varroa destructor]].
* Тя има известно значение в [[текстил]]ната промишленост и при [[щавене]]то на [[кожа]].
* Някои формиатни естери са изкуствени ароматизатори за парфюми.
* Тя е активната съставка на някои марки домакински почистващи препарати за котлен камък.
 
В [[органичен синтез|органичния синтез]] мравчената киселина често се използва като източник на [[хидрид]]ен йон. Известни примери за това приложение са [[реакция на Ешвайлер-Кларк|реакцията на Ешвайлер-Кларк]] и [[реакция на Лойкарт-Уолах|реакцията на Лойкарт-Уолах]]. Мравчената киселина се използва като източник на водород също в [[трансферно хидрогениране|трансфернмото хидрогениране]].